Манго хитрецът

Един циганин, като се скитал от село на село, стигнал до една планина. Високо в планината съгледал мандра и радостен тръгнал към нея, защото се надявал, че не само ще го нагостят, ами стопанинът ще го натовари със сирене и масло, колкото може да носи, за циганката и циганчетата. Когато стигнал, овчарят го нахранил богато и му се оплакал:

- Ех, майсторе, един змей всеки ден идва насам и ми изяжда сиренето и маслото. Ако можеш да го пропъдиш, каквото поискаш ще ти дам.

- Ако ми дадеш сиренето и маслото, което добиваш наведнъж, ще прогоня змея - рекъл Манго.

- Добре! - съгласил се овчарят. - Два-три пъти повече ще ти дам, стига само да ми направиш добро.

Циганинът поискал малко извара, която вързал в една кърпа. Овчарят му показал от коя страна идва змеят и той отишъл да го причака. По едно време змеят се задал и като се приближил до циганина извикал със силен глас:

- Ей, кой си ти и какво търсиш тука?

- Какъвто си ти, такъв съм и аз! - отвърнал Манго.

- Аз съм змей!

- И аз съм змей!

- Като си змей, юнак ли си? - попитал змеят.

- Колкото си ти, толкова съм и аз - отговорил циганинът.

Змеят решил да се похвали, хванал един камък, стиснал го и го смлял на брашно. Праха хвърлил на земята.

- Това ли ти е силата бе, побратиме? - присмял му се Манго. - Я почакай да ти покажа аз какво мога.

Позавъртял се, сякаш търсел камък, и извадил от кърпата изварата, изстискал я и от нея потекла вода.

- Виждаш ли, побратиме, от камък вода пускам - казал гордо циганинът. - Ти можеш ли да направиш това? - и скришом хвърлил изварата надалеч в шумата, за да не разбере змеят хитрината му.

Змеят много се изплашил от силата на циганина. Помислил си, че юнак с такава сила много чудеса може да направи.

- Хайде! - казал той на циганина. - Да станем побратими!

- Съгласен съм! - отвърнал Манго.

Змеят решил да го заведе у дома и като заспи да го убие и да се отърве от него.

- Хайде, побратиме, - рекъл му той - да ми дойдеш на гости, да ми видиш къщата.

- Добре! - съгласил се циганинът. - После пък ти ще дойдеш да видиш моята.

Тръгнали. Вървели, вървели, стигнали до една река. На брега имало череша, отрупана с плодове - хубави и сочни.

- Да си хапнем малко череши - рекъл змеят.

- Да си хапнем! - съгласил се Манго.

Змеят скочил и хванал един голям клон за върха. Навел го и почнали да ядат и двамата.

- Дръж този клон, побратиме, - рекъл Манго - че аз да хвана оня. Там има повече череши.

Тъкмо да го хване, клонът отскочил и Манго цопнал в реката.

- Брей, какво правиш там, побратиме? - попитал змеят.

- Що правя ли? Ето що! - и циганинът изскочил от реката с голяма риба в ръце. - Ето, това е изкуство - да се хвърлиш през черешата и да хванеш рибата.

Уплашил се змеят. Загубил ума и дума. Чудил се на бързината, на ловкостта и на юначеството на побратима си.

Продължили пътя си и след три дни, най-после стигнали къщата на змея.

Посрещнали ги жена му и дъщеря му и им сготвили хубава вечеря. След яденето наредили постеля в единия ъгъл на стаята за циганина. Манго се усъмнил, че змеят му крои нещо и сън го не хващал. Щом всички захъркали той тихо се измъкнал, поставил едно корито в постелята си, завил го и се покатерил на гредите на тавана, за да гледа от там. По едно време змеят се събудил, станал и взел една брадва, и с всички сили замахнал три пъти върху коритото. След това си легнал и заспал.

Циганинът слязъл от гредите, прибрал коритото и си легнал.

На сутринта змеят станал, станал и циганинът. Когато змеят го видял жив и здрав, позеленял от страх, а циганинът му казал:

- Бре, побратиме, много лоши бълхи имаш в къщата си. Три ме ухапаха, ама люти като змии.

И весело добавил:

- Ела сега да видиш моята къща!

Ще не ще, змеят се съгласил. Тръгнали и скоро стигнали къщата на Манго. Посрещнала ги циганката и надве-натри им приготвила вечеря. Вечеряли, що вечеряли, а после седнали до огнището - от едната страна Манго с циганката, от другата - гостът. По едно време змеят се замислил какво ще излезе от побратимяването - дали ще остане жив, или не. Въздъхнал тежко и пепелта от огнището се издигнала като облак. Циганинът начаса се намерил на тавана.

- Какво правиш там, побратиме? - попитал змеят. - И как тъй изведнъж се качи?

- Какво правя ли? Чакай да взема боздугана на баща ми, че да те науча аз как се яде масло и сирене от чужда мандра!

Змеят се уплашил, скочил като попарен, блъснал вратата и дим да го няма.

На сутринта циганинът отишъл в мандрата при овчаря и му разказал какво направил със змея.

- Той не ще припари вече до мандрата - казал овчарят и дал на циганина обещаната награда.

Така Манго циганинът с хитрост излязъл по-голям юнак от змея.


Г. Филипов