Магарето на Сюлейман ага

Веднъж Сюлейман ага, като отвори вратата на яхъра, видя, че му няма магарето. Потърси го тук-там, обиколи полето, занича из храсталаците, тича по шосето, дори в кладенеца наднича, но напразно! Никъде не видя магарето си.

Сюлейман ага се спря отчаян край селото и се обърна към едно дете, което играеше:

- Хей, момче, не си ли виждал едно магаре?

- Освен тебе друго не съм виждал - отговори хлапакът и се оплези.

- Не се шегувай - заговори с болка на сърца обиденият Сюлейман ага, - кажи ми истината: не си ли виждал едно магаре младо, едро, светлосиво, трудолюбиво?…

- Ха, тъй ли - отговори момчето, - това магаре от три дена насам е наше.

- Как може моето магаре да бъде ваше? - учуди се Сюлейман ага и попита: - Чие момче си ти?

- Аз съм син на съдията. Пък магарето, за което питаш, е наше. От три дена насам ни носи брашно на воденицата.

На бедния Сюлейман ага се стори, че потъва в земята от такава хорска несправедливост.

Като се съвзе, той тичешком отиде в къщата на съдията и надникна през една пукнатина на портата.

В това време вътре гръмогласно и сърцераздирателно изрева едно магаре. Сюлейман ага го позна по гласа. Това магаре беше неговото.

Той отвори бързо вратата, влезе вътре и отиде при съдията.

- Мъдър и справедлив наш съдийо - каза му той. - Преди три дена моето магаре се сбърка и влезе в чужда къща. Моето хубаво, сиво, трудолюбиво магаре, с гердан от сини мъниста на шията, с малко като юмруче звънче, закачено на шията му, с червен пискюл на челото…

- Какво ми влиза това в работа? - сепнато отвърна съдията.

- Моля ви, справедлив наш съдийо, да заповядате на стопанина, в чийто дом е влязло то, да ми го върне назад.

- Разбира се, че трябва да ти го върне - каза съдията.

- Като е така, върни ми моето хубаво, едро, сиво магаре, с гердан и звънче, с пискюлче на челото, справедлив съдийо.

- Кой, аз ли? - попита учудено и с негодувание съдията. - Аз нямам никакво магаре.

- Не, благороден съдийо, то е у вас и от три дена насам ви носи жито на воденицата - каза с плачлив глас Сюлейман ага.

- Аз нямам никакво магаре, разбираш ли! - викна строго съдията.

В това време магарето се наду и изрева колкото може в обора на съдията.

- Ето го, на̀, то реве във вашия обор! - извика зарадван Сюлейман ага, като чу гласа на любимото си животно.

- Млък - изкрещя съдията, - ти вярваш на едно магаре, а на мене - съдия - не вярваш. Дръжте го - извика той на слугите си - и му ударете двадесет и пет тояги.

Слугите уловиха бедния Сюлейман ага и след като му удариха двадесет и пет тояги, изтласкаха го из вратата.


Елин Пелин