Магарешката глава

Веднъж Хитър Петър заборчлял на селския лихварин. Един път лихваринът го викнал да го пита защо си не плаща дълга. Петър рекъл:

— Е, ами нямам пари бе, чорбаджи! Ето на — нямам с що да си храня и магарето!

Лихваринът казал:

— Ще пестиш бе, Петре! И ще научиш магарето си да не яде!

— Харно, ще го науча да не яде — казал Хитър Петър и си отишел.

И наистина, почнал да не дава на магарето си да яде. Така продължило една неделя. Магарето не се научило да не яде, ами взело, та умряло. Хитър Петър си рекъл: „Бре, излъга ме тоя проклет чорбаджия! Ама аз ще му отмъстя, та да има да ме помни! От него кански е писнало цялото село!“

Петър отрязал главата на умрялото магаре, увил около нея вълна, сложил я в една бохча, отишел при лихварина и му казва:

— То се вижда, чорбаджи, че с тебе няма да можем да се наплатим, ами ще вземеш ли срещу борча тая вълна?

— Ще я взема, Петре, защо да не я взема!

Като взел вълната, видяла му се тежка, та рекъл:

— Уж малко вълна ми се гледа, а пък бая тежка! Що си турил в нея?

Хитър Петър се сопнал:

— Магарешка глава съм турнал!

Лихваринът помислил, че Петър се шегува, и взел вълната. Ама след някой и друг ден в къщата му започнало да мирише на скапано. Почнал той да дири що мирише и най-накрая разбрал, че е от вълната. Кога развил бохчата и видял във вълната магарешката глава, веднага извикал Петра да го пита каква е тая работа.

Хитър Петър дигнал рамене и казал:

— Нищо не зная аз, чорбаджи! Ние с тебе се наплатихме и повече работа с лихвари нямам!

Тогава чорбаджията го дал под съд. Като излезли пред съда, кадията попитал Петра:

— Защо си дал магарешка глава на чорбаджията вместо вълна?

Хитър Петър отговорил:

— Ами аз му казах бе, кадийо ефенди, че във вълната има увита магарешка глава! Той взе вълната с главата и се наплатихме!

Кадията се обърнал към лихварина:

— Вярно ли е, че ти е казал за магарешката глава? Чорбаджията, хъкатамъката, си признал:

— Абе каза ми, ама аз мислех, че се шегува! Кадията рекъл:

— Е, като ти е казал и ти си взел вълната, никой не ти е крив!

И оправдал Хитър Петра.

Чорбаджията излязъл от съдилището и побягнал вкъщи от яд и срам. А Хитър Петър отишел на мегдана и разказал на цялото село за магарешката глава. Нали селяните мразели лихварина, веднага му извадили прякор „Магарешката глава“. И отдето да минел, все му викали:

— Я, я. Магарешката глава минава!

А децата и песен му пеели…

Чорбаджията се зачудил и замаял що да стори, като не можел да излезе наглава с Хитър Петър и със селяните. Затова веднъж ги поканил вкъщи на угощение и им рекъл:

— От днеска натам не ми викайте „Магарешка глава“! Аз ще подаря на всички ви по една овца, а на Хитър Петър ще подаря две овци, само и само да се сдобрим и да не ме прекоросвате така!

— Бива бе, чорбаджи, няма вече да ти викаме Магарешка глава — отвърнали селяните.

Яли, пили и се веселили. На тръгване всеки нарамил по една овца, а Хитър Петър — две овци.

Като излезли на улицата. Хитър Петър рекъл:

— Ех, тая глупава Магарешка глава, не можа ли да даде и на децата по едно ягне! Другите веднага завикали:

— Вярно бе, трябваше да даде и на децата по едно ягне, да се радват! Ама нали си е Магарешка глава. Магарешка глава ще си остане!

След това продължили да викат на лихварина Магарешка глава. А той, като видял, че не може да излезе наглава с Хитър Петър и със селяните, се изселил от това село.

Тъй селяните се спасили от лихварина!