Люлка

Два мишока — Цър и Цук — се разхождаха в килера на котаците напук.

— Искам въже да намеря — рече Цър и занаднича, — да се люшкам аз обичам. Люлчица да си направим, да се люшкаме за здраве. Вчера гледах Крум и Слави как се люшкаха на двора! Ту надолу, ту нагоре!

Цук зарадван отговори:

— И аз гледах как се люшкат. И на мене се прииска! Много добре си намислил — люлчица да си направим. Няма защо да се бавим.

И мустак засука Цук.

— Цър, Цър, гледай тук! Две торби с брашно догоре. И за да не се разтворят, ги завързали отгоре. Виж как висят им връвтите!

— Виждам, виждам. Е, мой братко, двама сме били честити — да се полюлеем сладко! Люлчица прекрасна стана! Дръж да я завържем здраво.

Свързаха те, както знаят, на връвтите двата края. Ето люлката готова. Скочиха в миг върху нея. Почнаха да се люлеят, на два гласа да си пеят:

Ний мишоци сме честити, весело текат ни дните. Днес на люлка се люлеем, волно, весело живеем. И големи сме юнаци, не се плашим от котаци. Цър-цър! Цук-цук! Сладките игри са тук!

Както се така люляха, две мишлета ги съзряха. Ето и те към тях тичат. Люлките и те обичат.

— Мили батьовци, поспрете! — викнаха в един глас двете. — Да се люшнем ни пуснете!

Цър приятелски им рече:

— При нас място няма вече. Но опашките ни двете вие здраво завържете, люлка от тях направете и се люшкайте със нас!

И мишлетата тогаз двете свързаха опашки и се люшнаха юнашки — горе, долу, горе, долу, горе! Цук високо заговори:

— Кой туй чудо може стори? Кой таз люлка ще направи? Люшкайте се днес, юнаци! Пукайте се, котараци!

И отново те запяха, весело се залюляха.

Но в разгара на песните се изхлузиха връвтите и брашното от торбите над играчите потече и ги презглава засипа, та не виждаха се вече.

Но юначните мишоци и безстрашните мишлета път направиха с нослета, със опашки и крачета и над бялото брашно се вестиха до едно.

И разсмя се Цър, па рече:

— Братя, братя, погледнете! Цели бели ний сме вече от нозете до главите! Нова работа ни чака — ще изтегляме късмети за момите и момците, за жените и мъжете!