Ловец на слонове

Майка му извика от прозореца:

- Милачко, набери магданоз!

А Милачко си направи оглушки. Та бива ли един ловец на слонове да бере магданоз? И струва ли си да слиза от „коня“, когато пътешествието започва?

- Дий! - провикна се Милачко. - Дий!

Препусна към долната оградка. Помисли си, че Сия ще пъкне с апаратчето, за да го снима за спомен.

Но Сия не пъкна.

- Лакомия! - рече си момчето. - Цяла сутрин ядѐ палачинки.

Ловецът на слонове наведе глава. Мравунякът в нозете му гъмжеше от мравки, които нехаеха за неговото пътешествие.

- Глупав мравуняк! - промърмори момчето. - Ще кажа на слона: „Разтури го.“

- Кукуригу - обади се като на подбив Герчо, старият петел.

- Гюл-гюл-гюр! - присмя се и Гюро, пуякът.

Но ловецът се махна. Препусна към далечната страна Многослония.

Многослония се намира в Африка. Пътят от село Трънки до джунглите се знае от двама: от Милачко и от приятеля му Яначко. Но днес Яначко не излезе на лов; лежи с превързана глава, защото падна от един боабаб, на който зрееха череши.

Да стигнеш до Африка е лесно. Трудно е да излезеш от село. На пътя може куче да се случи, гъска да изсъска, пък и някой третокласник рошав да те срещне. Тогава… и „конят“ няма да те спаси, макар че лесковите пръчки са дваж по-добри от върбовите.

Както и да е, Милачко прецапа реката и седна в къпинака да превърже раните си. Слънцето припече, припече и… далечната страна Многослония сама дойде при него…

Ето го и слона Бимбо.

- Яхни ме - каза Бимбо.

Милачко подскочи, та… на гърба на слона. Хвана се за ушите му. Бимбо тръгна тромаво из село. Гъските се гмурнаха в менците на жените. Мурджо се напъха в крачола на своя стопанин. Рошльо, третокласникът, се скри под грахова шлюпка.

А добрите селяни се стичаха отвред и славеха ловеца.

- Бате Милачко, бате Милачко! - викаха дребосъците, излезли по ризки на улицата.

Зададе се и Сия. Държи чиния с палачинки, подмазва се.

- Искаш ли? - попита момичето.

- Не искам! - отсече Милачко, макар че беше гладен като вълк.

А слонът удари с хобот чинията. Пръсна я на триста парчета. Най-малко на триста…

Сия заплака.

- Така ти се пада! - рече Милачко и повече не я погледна.

Слонът стъпи на мравуняка и мравешкият род изчезна от лицето на земята.

- Кукуригу-у! Спри го, спри го! - извика Герчо.

- Гюл-гюл-гюр! - обади се и Гюро. - Този слон е щур!

Щур ли? Обиденият Бимбо духна петела и пуяка, та чак до перце ги опуха.

Милачковата майка излезе на прага.

- Готов ли е бобът? - попита от гърба на слона момчето. - Много съм гладен.

- А ти набра ли магданоз?

Слонът разбра, че Милачко е непослушен, сне го с хобот на земята и каза през бивните си:

- Не те е срам! Да знаеш, че не съм твоят слон! Ще бъда на Яначко.

И в тоя миг Милачко се събуди. Засрами се. Хукна към къщи - да набере магданоз, пък и да похапне, защото… на гладно слонове не се ловят.


Цветан Ангелов