Лошият добър син

Една майка не вярвала в нищо добро. Имала си причини — мъжът, когото
обикнала, не само я изоставил с дете на ръце, но и на тръгване я ограбил. И тя
останала сам-самичка, бедна, гола и боса, дето има една дума. Но стискала зъби,
работила денонощно и успяла някак да оцелее в този страшен за нея свят.
Момченцето й поотраснало и тя го научила да краде, защото смятала, че с
честен труд не се успява. Все си повтаряла злокобната мисъл, че от труд се
гърбавее, не се богатее.
И детето поело по отъпкания път на крадците. Първо им помагало, после
станало крадец за чудо и приказ. Така израснало момчето и като станало момък,
повело разбойническа шайка като главатар.
Когато отрязвал главата на някого, майка му го насърчавала:
— Убивай, момчето ми, те хората това заслужават.
Когато подпалвал къщата на някой богаташ, майка му доволна заявявала:
— И живи да ги гориш, момчето ми, пак ще им е малко наказанието.
И тъй момчето от дребен крадец станало прочут разбойник. Хората си
глътвали езиците само като чуели името му.
А той правел що правел, вършел що вършел, винаги намирал време да дойде
при майка си и да й изповяда деянията си. А тя му повтаряла:
— Светът е лош, момчето ми, трябва да му се отмъщава.
Случило се и с този разбойник каквото най-често става — заловили го и го
съдът го осъдил на обесване. Даже съдията, който бил прочут с въздържаността си
човек, си позволил да каже:
— Този разбойник и безброй пъти да го окачим на бесилката, пак няма да
изкупи греховете си.
И насрочили деня на обесването. Изсипал се всичкият народ да види как
умира прочутият разбойник, толкова много хора имало, че в такива случаи е вярна
приказката — и игла да хвърлиш, няма къде да падне.
Отишла на площада и майката, позволили й да застане в първата редица.
Докарали разбойника и го изправили пред бесилката, а съдията прочел
присъдата — смърт чрез обесване.
Докато слушали хората неизброимите злодеяния на осъдения, някои жени даже
са разплакали — хубав бил момъкът, млад бил, а ето че след миг ще бъде мъртъв!…
Съдията, който бил строг, но справедлив, не пропуснал да призове осъдения
да си каже последното желание.
Всички притихнали и чакали да чуят какво ще е то…
И чули как осъденият на смърт поискал да му бъде позволено да целуне
своята любима майчица.
По-възрастните жени заридали, ами че те си представяли своите синове на
бесилката и как желаят да се сбогуват именно с тях, а не с любимите си. По-
младите жени се обливали в сълзи, защото го жалели, че е млад и хубав.
Майката бавно се отправила към ешафода, изкачила стълбите и застанала пред
сина си.
И синът целунал майката.
Но нещо се случило, защото, когато двамата се отделили, от устата на
майката потекла струйка алена кръв, а синът държал нещо между зъбите си.
И ужасени хората разбрали — синът отхапал езика на майка си. Изплюл го и
тръгнал към бесилката. Сам си нахлузил на врата въжето и викнал:
— Майка ми ме научи да крада и да убивам. Затуй й откъснах езика, да не
учи и други да правят това!
И увиснал момъкът на бесилката.
От този ден никой вече не проговорил на майката, бягали от нея, все едно е
чумава. Никой не разбрал кога и къде е починала… Но сина й го помнели и
сътвореното зло от майката — също.