Лисицата спасителка
Имало едно време един селски поп. Веднъж той отишъл на нивата си да оре. Както си карал бавно колата по пътя, изведнъж чул отдалече глас да го вика:
— Дядо попе, дядо попе, ела ме извади! Ще ти дам едно каче мед.
Попът слязъл от колата и отишъл да види кой го вика. Съгледал голяма рошава мечка, която била паднала в дълбока яма. Попът направил от дървета стълба, спуснал я в ямата и мечката излязла. Отвела го до бърлогата си, дала му едно каче мед и му казала:
— Дядо попе, яж колкото искаш, но у вас няма да казваш, че си занесъл мед.
Попът взел качето и отишъл на нивата да оре. През деня му се прияло медец, бръкнал в качето и се налапал хубавичко. Ала си оцапал с мед брадата и мустаците.
Когато вечерта си отишъл в къщи, децата му наскачали да го посрещнат и най-малкото го попитало:
— Тате, какво сладко си ял, че са ти оцапани мустаците и брадата?
Попът забравил за обещанието, което дал на мечката и отвърнал:
— Днес извадих една мечка от ямата и тя ми даде каче с мед.
Заскачали и се развикали децата:
— Тате, и ние искаме мед! И ние искаме да си близнем мед!
Чула го мечката, която не била повярвала на обещанието му и затова била дошла вечерта да подслуша дали ще каже на децата си за меда.
Сутринта попът пак отишъл да оре. Орал до пладне, а когато слънцето припекло, разпрегнал воловете и отишъл да ги напои в потока. А там го чакала мечката. Като го видяла, тя изръмжала:
— Попе, умий се, че ще те ям!
Сърцето на попа паднало в петите от страх. Помолил се той на мечката:
— Остави ме поне да прибера воловете, пък тогава ме яж!
Мечката се съгласила. По пътя попът срещнал лисицата и тя го попитала:
— Защо плачеш, дядо попе?
А попът през сълзи отвърнал:
— И да ти кажа, с какво ще ми помогнеш?
Лисицата завъртяла опашка:
— Ти кажи, пък ще видим с какво мога да ти помогна!
Тогава попът й разказал:
— Вчера, като отивах на нивата да ора, намерих мечката, паднала в една яма. Помогнах й да излезе и тя ме даде едно каче с мед, ала ми каза да ям до насита, но у дома да не казвам за меда. Когато си отидох вечерта, децата ми взеха да ме милват, а най-малкото попита: „Тате, какво си ял?“ Казах му за меда, а мечката ме чула и сега иска да ме изяде.
Лисицата го успокоила:
— Не бери грижа, дядо попе! Иди на нивата и започни да ореш, а като дойде мечката и поиска да те яде, аз ще извикам от гората, колкото ми глас държи: „У, бре! У, бре! Дръжте ги!“ Мечката ще те попита кой вика. Ти кажи, че са дошли от града ловци да избиват мечки, лисици и вълци. По-нататък — лесна работа!
Попът направил както го научила лисицата. Към пладне от гората се появила мечката. Тъкмо да отвори уста да продума и зад нея се чул силен вик:
— У, бре, дръжте ги!
Мечката се сепнала и попитала попа:
— Дядо попе, кой вика?
Попът казал, че са дошли от града ловци да избиват горските животни.
— Ами сега, дядо попе, аз какво ще правя? — уплашила се мечката.
— Лесна работа! — отвърнал попът.
Грабнал от колата един голям чувал и викнал на мечката:
— Скрий се бързо в чувала!
А лисицата продължила да вика от гората:
— Дядо попе, какво се чернее там?
— Пън, пън! — извикал попът.
— Я го удари, да видим кънти ли!
Грабнал попът секирата и замахнал здравата. Мечката изръмжала от чувала:
— По-полека, дядо попе, по-полека, че ще ми счупиш крака!
— Крака ли! — извикал попът. — Главата ще ти счупя аз на тебе, та да видиш как се яде къпан поп!
Развъртял попът секирата и налагал мечката, докато я утрепал.
От кожата й направили кожух. А качето с меда попът дал на своята спасителка — лисицата.
Следваща: Лисицата и воденичарят