Летящият кораб
Имало някога един селянин. Живял той с жена си в любов и съгласие. Те си
имали синче Коля. Майката на Коля заболяла от някаква болест и изведнъж умряла.
Мъжът потъгувал за жена си, но сетне разбрал, че мъчно ще я кара без жена. Намерил
си невеста и пак се оженил.
Отначало живели много задружно. Младата жена обичала Коля като свой син.
Но като минали година-две, жената нещо се променила. Започнала да измъчва много
Коля… Карала го да върши всякакви работи и толкова зле се отнасяла с него, че
мъничкият Коля оставал без сили. Тъй доживял той криво-ляво до петнадесетата си
година.
Веднъж злата мащеха сложила в торбичката му сухи корички и го пратила в
гората да сече дърва. Той трябвало да извърви не по-малко от десет версти - гората
била много далеко. Вървял, вървял бедният Коля и много се натъжил. От очите му
потекли горчиви сълзи. И изведнъж видял, че пред него върви беловлас старец. Коля
настигнал този старец и му рекъл:
- Добра стига, дядо!
А старецът отвърнал:
- Да си жив и здрав, момко, къде отиваш?
- Отивам, дядо, да сека дърва в гората.
- Ти май че плачеш за нещо?
- Имаш право, дядо, плача. Животът ми е страшно тежък. Нямам си аз родна
майка, а имам мащеха. Все ме блъска да работя, а ме храни много лошо. Тръгнал съм
почти гладен.
Тогава старецът рекъл:
- Хайде момко, да седнем да похапнем. Нямаш ли поне корички хляб?
Момчето седнало на един пън. Седнал и старецът. Тогава момчето казало:
- Ти, дядо, надали ще ядеш моя хляб, много е сух.
Старецът рекъл:
- А как ти е името, момче?
- Името ми е Коля.
- Хайде, Коля, извади твоя хляб, дай да хапнем.
Коля пъхнал ръката си в торбичката и изведнъж напипал голям, бял, мек хляб.
Извадил го и не вярвал на очите си. Знаел, че там имало само сухи корички.
А старецът му казал:
- Видя ли, Коля, какъв хубав хляб имаш! А ти казваш: лош, не го бива.
Коля не знаел какво да отговори. А старецът пак рекъл:
- Яж, Коля, колкото искаш.
Почнал да яде Коля с охота, а като се нахранил, погледнал в торбичката, а там
имало друг хляб за запас.
Тогава старецът му рекъл:
- Слушай, Коля, щом като наистина живееш толкова лошо, аз ще те науча
какво да правиш. Не отивай да сечеш.
Ловецът на драго сърце се качил в летящия кораб и те полетели по-нататък.
Летят и гледат: един селянин скача на един крак, а другият вързан за ухото си.
Коля го запитал:
- Селяче, защо скачаш на един крак, а другия си вързал за ухото си?
А селянинът му отговорил:
- Ако отвържа този си крак, с пет разкрача ще прескоча цялата земя.
- Сядай при нас, селяче - рекъл Коля.
- Да седна, защо да не седна.
И селянинът на драго сърце се качил в летящия кораб - и те полетели.
Полетели те по-нататък и какво да видят: езеро, а по брега на това езеро ходи селянин
и търси нещо. Коля долетял до него и го запитал:
- Защо ходиш, селяко? Какво търсиш?
Тогава селянинът отвърнал:
- Абе, искаше ми се набързо да сръбна вода, но не мога да си намеря.
- Че как тъй да не можеш. Ами че в краката ти има цяло езеро.
- Аз туй езеро на три глътки ще го изпия. Не ми стига.
Коля му рекъл:
- Сядай при мене, селяко!
Седнали те и тръгнали по-нататък.
Летят и виждат: един селянин върви към гората и носи на гръб вързоп дърва.
Коля долетял до него и го запитал:
- Селяко, защо мъкнеш тези дърва? Там, в гората, дърва, колкото щеш.
А селянинът му отвърнал:
- Тези дърва не са какви да е, тези-дърва са чудотворни. Щом някой ме обиди,
аз ги разхвърлям и мигом се появява непобедима войска - пехота, артилерия,
кавалерия.
- Сядай с нас, селяче! - рекъл Коля.
И този селянин на драго сърце се качил на летящия кораб.
Продължили по-нататък. Гледат - един селянин върви към селото и носи на
гръб снопче слама. Коля запитал селянина:
- Защо си помъкнал тази слама към селото? Там има цели коли слама.
А селянинът отвърнал:
- Аз не мога да се разделя от тази слама тя не е каква да е. Ако попаднеш в
нажежена печка или на друго напалено място, достатъчно е да разстелеш тази слама
под краката си. Колкото и нажежена да е печката, тозчас ще изстине, дори ще се
покрие със скреж.
Тогава Коля рекъл:
- Сядай при нас, селяко!
Селянинът на драго сърце се качил и те тръгнали по-нататък. Летели, летели и
долетели в богатото царство. А царят на това царство имал единствена дъщеря,
голяма хубавица. Щом Коля пристигнал там, в царството узнали, че е дошъл човек,
който има летящ кораб. Целият град се любувал на този летящ кораб. А най-много му
се любувала царската дъщеря. И тя поискала да завладее кораба.
Започнала да кани Коля в двореца започнала заедно с баща си да го гощава
като царски син. А сетне го замолила да я разходи с летящия кораб над града. Но Коля
и рекъл тъй:
- Аз мога да разходя с моя кораб само оная хубавица, която ще ми стане жена!
Царската дъщеря повикала баща си и му рекла:
Татко, аз искам да се разходя на летящия кораб, каквото и да стане. Но този
млад човек ми каза, че за никакви пари няма да разходи никаква хубавица, ако тя не
стане негова жена. Какво да правим сега?
И царят, и царската дъщеря, почнали да се съветват как да завладеят кораба.
Царската дъщеря решила да излъже Коля, че ще стане негова невеста, а сетне някак
да му отнеме кораба и да го затрие от лицето на земята.
Почнали да гощават Коля, но той не бил прост: веднага поискал царят и дъщеря
му да нагостят всичките му хора от кораба. Тогава царят заповядал на слугите си да
донесат четиридесет хляба, да търкулнат бъчва с четиридесет ведра вино. И рекъл:
- Аз имам такъв обичай: когато някой прати сватове за дъщеря ми, сватовете
трябва да изядат четиридесет хляба и да изпият бъчва с четиридесет ведра вино.
Николай се размислил и искал вече да литне назад. Но тогава селянинът, който
ходел край езерото и търсел вода и селянинът хлябовете насърчил, Николай. Те му
казали:
- Абе ти, Коля забрави ли, че ние сме тук? Тази работа никак не ни плаши.
Сядай, хайде да ядем, ние ти помагаме.
Седнали те с Коля и селянинът с торбата, който дирел хляб, почнал толкова
бързо да лапа самун след самун, че едва смогвали да ги преброят. А селянинът, който
ходел край езерото и търсел вода почнал така да гълта чаша след чаша, че едва
смогвали да ги преброят. И за някакви си два-три часа омели всичкия хляб и всичкото
вино, а Пийчо и Лакомийчо, дори искали още - не се наяли, не се напили.
Зачудил се царят. За пръв път виждал такива-сватове. А Коля седнал до
царската дъщеря и почнал да я подканя по-бързо да се приготви за венчило. Но
царската дъщеря му отвърнала:
- Аз съм готова да ида под венчило. Но преди това ти трябва да идеш през
девет царства в десето и да ми донесеш оттам венчалния пръстен. Ако за три часа не
ми дадеш този пръстен, аз никога няма да стана твоя жена.
Николай отново се натъжил и не знаел какво да прави.
Дълго трябвало да върви, за да иде през девет царства в десетото, а на всичко
отгоре за три часа да се върне. Но тогава до него се приближил селянинът, който
връзвал крака си за ухото, и рекъл:
- Защо си се смърлушил, Коля? За мене това е много лека задача. Аз ще ти
донеса този пръстен не за три, а за два часа.
Погледнали часовника - било пладне. Бързоход отвързал крака от ухото си и
тутакси тръгнал за десетото царство.
Направил пет крачки и се озовал в царството, където бил златният венчален
пръстен. Взел този пръстен и си тръгнал назад. Поотдалечил се от царството и
намислил да си почине. Легнал под един широк сенчест дъб и заспал дълбоко.
Минали вече два и половина часа, а Бързоход още не се виждал. Тогава
Николай се изплашил. Почна; да тича и не знае; какво да прави. Погледнал часовника,
а стрелката, сякаш нарочно, бързо вървяла по циферблата.
Изведнъж се появил селянинът, който суша; какво става по света. Той се
приближил до Коля и му казан:
- Какво ти е, Коля?
- Абе - рекъл Коля, - Бързоход щеше да се върне при мене след два часа,
даже и па-рано. Скоро ще минат вече три часа, а Бързоход още не се вижда.
Тогава селянинът изтърчал на улицата, допрял ухото си до земята, послушал и
рекъл:
- Гледай го ти него, бездарника! Той спи някъде! Много хубаво чувам.
И той повикал ловеца, който целел мухата върху камбанарията на „Иван
Велики“. Ловецът се затекъл на балкона и почнал да се взира в далечината. Грабнал
пушката си и гръмнал право в дъба, под които спя. Бързоход. Куршумът откършил клон
от дъба, този клон ударил Бързоход, той скочил и извикал:
- Майчице, трябва да съм се успал!
Направил пет крачки и веднага се намерил пред Коля със златния пръстен.
Коля взел този пръстен, отишъл при годеницата си и рекъл:
- Вземи пръстена, на мене обречена годеницо! Донесох го тъкмо навреме.
Царската дъщеря и царят видели, че не могат да надхитрят годеника. Но
хитрата годеница намислила друго и казала на Коля:
- Скъпи Коля! Преди да отидеш под венчило, трябва да се изкъпеш в банята.
Тя заповядала на слугите да затоплят желязната баня, като изгорят в нея една
кола дърва. Банята се нажежила като пламък. Щом приготвила банята, княгинята
казала на Коля:
- Хайде, Коля, да идем в банята.
И Коля, който не подозирал нищо, тръгнал.
Но селянинът със сламата също не бил глупав и тръгнал след тях. Щом се
приближили до банята, царската дъщеря отворила вратата и бутнала там Коля.
Видяна селянина и бутнала и него. Сетне тръшнала вратата и си помислила: нейният
годеник и селянинът ще изгорят в нажежената баня! Но селянинът бързо разстлал
своето снопче слама пред огъня. Разпръснал го по всички кътчета на банята, така че
банята веднага започнала да изстива и дори леко се покрила със скреж.
Като минали два часа, царската дъщеря и царят изпратили слугите и им рекли:
- Тичайте по-скоро там. Навярно от царския годеник и неговия селянин са
останали само въглени.
Но когато слугите отишли и отворили банята, Коля и селянинът почнали да им
крещят:
- Защо ни пратихте в такава студена баня? Съвсем измръзнахме тука!
Втурнали се слугите при царя и му разказали това чудо: годеникът и селянинът
съвсем измръзнали в нажежената баня.
Зачудили се царят и дъщеря му и почнали да мислят какво да направят с
омразния годеник? И решили да обкръжат Коля с войска, да го вземат в плен, да го
хвърлят в тъмницата и да го уморят от глад. Сетне да завладеят неговия летящ кораб.
Дигнали на крак цялата войска, войниците потеглили в бойни колони срещу
Коня и неговите хора. Коля никога не бил ходил на воина, много се изплашил и
започнал да мисли как по-скоро да оттегли кораба си от това омразно царство. Но
селянинът с чудотворните дърва веднага насърчил Коля и рекъл:
- Коля, ти защо се изплаши? За нас тая царска во6ска никак не е опасна.
Тръснал той дърветата от раменете си и започнал да хвърля цепениците на
разни страни. Тогава отвсякъде се появили непобедими войски: и пехота, и кавалерия,
и артилерия. Наредили се те в бойни редици - чакат заповед от Коля да започнат
войната. Щом Коля дал сигнал, тази несъкрушима войска потеглила и тутакси
отблъснала царската войска. Взели в плен царя, вързали го и го пратили в същата
баня, където искали да изгорят Коля. А Коля се приближил до царкинята и рекъл:
Е, мила, какво искаш? Или се съгласявай да се махнеш от това царство, или ще
те хвърлим при твоя баща в студената баня, където ще умреш.
Княгинята паднала на колене пред Коля и почнала да го моли да и прости,
задето постъпила така с него. Заклела се, че никога вече няма да му се противи. И все
се молела да я вземе за жена.
Но Коля не се оженил за нея, а я изгонил от царството заедно с царя. Той
освободил целия народ от царското иго. И от него време в това царство никакъв цар
не е имало.
Украинска народна приказка
Следваща: Късметът на Яромил