Кучето и котакът

Било време, когато само котакът умеел да проследява плячката по миризмата. И
ето, кучето си помислило: „Колко му е добре на котака, че може да си намира храна по
миризмата! Всички други животни трябва непременно да я видят с очите си.”
Решило кучето да помоли котака да го научи как да търси разните неща и да
намира пътя по миризмата.
Отишло при котака и му казало:
– Научи ме на твоя занаят – да подушвам миризмите; много трудно си намирам
храна.
Котакът се съгласил. Кучето се преселило при котака и той взел да го обучава.
Минало някое време и кучето решило, че се е научило на всичко. И тогава
помолило своя учител котака да му позволи да се върне в къщи.
– Искам сега само да си търся храната – рекло му то.
– Ами че ти още не знаеш всичко – отговорил му котакът, – почакай малко.
Но кучето настоявало на своето.
– Добре – решил котакът – ще те пусна, само че не днес, а утре.
На следния ден сутринта котакът рекъл на жена си:
– Когато дойде моят ученик и ме потърси, ти му отговори: „Твоят учител не е тук,
иди при него”.
Дошло кучето и попитало котката:
– Къде е моят учител?
– Той отиде на лов, иди при него – отговорила му котката.
Те искали да проверят какво е научило кучето. Кучето пак попитало:
– Къде е той?
– Търси го и ще го намериш.
И ето, кучето помирисало, усетило миризмата на котака и тръгнало по тази
миризма.
Дълго вървяло кучето и стигнало до онова място, дето котакът, като скачал
незабелязано от камък на камък, бил влязъл в една дупка от едната страна и излязъл от
другата, после скочил на един баобаб и седнал на него.
Кучето проследило всичко това по миризмата, а когато стигнало до онова място,
откъдето котакът бил скочил на баобаба, знанията му се свършили…
Душило то, душило долу, гледало наоколо, но не намерило котака.
А котакът видял всичко отгоре и му викнал:
– А ето къде съм аз!
Така кучето сбъркало, като избързало да завърши учението си. То мислило, че
всичко му е вече известно. А как да постъпи в този случай – не знаело.
– Сега ти, куче, знаеш да намираш по миризмата онова, което се намира на земята
– рекъл котакът, – но ако онова, което търсиш, се намира на дърво, ти не можеш да го
намериш. Защото избърза и аз не успях да те науча.
Така и досега кучетата не умеят да се катерят по дърветата.

Приказка на суахили