Костенурка и бухал

Едно време костенурката и бухалът били приятели. Веднъж бухалът отишъл при
костенурко и рекъл:
– Приятелю, дай ми твоята бухалка за мбугу*, за да мога да си направя дреха от
кора. В други ден ще ти я върна.
Костенурко му дал бухалката и бухалът си приготвил дреха от кората. Като си
свършил работата, окачил бухалката на дървото. Скоро костенурко се обърнал към
бухала:
– Аз съм ти приятел, и аз трябва да си направя дреха. Върни ми чука.
В отговор бухалът рекъл на костенурко сам да се качи на дървото и да си вземе
бухалката. Но когато костенурко казал, че не може да лази по дърветата, а чукът е все
пак негов, бухалът отговорил:
– Какво да се прави тогава!
Върнал се костенурко в къщи без нищо и заповядал на жена си да свари сладко
пиво, а после да отиде при вожда на съседното племе и да го помоли да дойде с хората
си да им помогне. Костенурката сварила пиво и рано сутринта отишла при вожда.
Предала му молбата на мъжа си и вождът дошъл с хората си при костенурко. Взели
всички да пият сладко пиво, а после костенурко рекъл:
– Нека сега всички секат това голямо дърво.
И всички взели да секат онова дърво, дето живеел бухалът с роднините си и дето
висяла бухалката за мбугу. До пладне отсекли дървото. То паднало и смазало много
роднини на бухала, а самият бухал заловили. Взел тогава костенурко своята бухалка и
рекъл на бухала:
– Не ти ли казах, че бухалката е моя и че не мога да стигна до нея? Ето, твоите
близки загинаха. И аз не съм виновен за това!
Така свършило приятелството между бухала и костенурката.


* Мбугу – материя, приготвена от ликото на фикусовото дърво. Ликото се
обработва с кокалени и дървени чукчета.


Приказка на ламба