Кон за кокошка
Един цар бил много строг с поданиците си и те всички треперели от него. Господарят управлявал царството с твърда ръка и думата му на две не ставала.
Царят имал само една голяма грижа — много се страхувал от жена си, която често му се карала.
Веднъж царят повикал съветниците си и им казал:
— Знам, че всички се боите от мене, а аз пък се боя от жена си и не мога да изляза наглава с нея. Кажете ми, как се справяте вие с жените си?
Помислили съветниците, помислили, пък накрая си признали, че и те се боят от жените си като него. Тогава царят предложил да съберат двеста коня и двеста кокошки и да тръгнат на път из държавата. Ще питат и ще разпитват — където намерят мъж да командва в къщи, ще му дават кон. А в която къща жената определя реда — ще й дават кокошка. Събрали слугите конете и кокошките и сбитата потеглила.
Където срещнали мъж, спирали го и го питали кой командва в къщата му. Всички мъже си признавали, че слушат жените си. Дето срещнали жена и нея питали.
Ходили и разпитвали царят и съветниците му, докато не останала нито една кокошка, а конете си стояли непобутнати. Разбрали господарите, че и в другите къщи не е по-различно от в техните и тръгнали да се връщат.
Както си вървели умислени към двореца, стигнали до селото на един каменоделец. Заварили го зает с работата си. Запретнал ръкави той дялал на слънце в двора един огромен камък. Каменоделецът бил черен и изпечен от слънцето човек. Спрели царят и съветниците му при него и го попитали:
— Кажи ни, майсторе, като бъхтиш по цял ден с чука и длетото този грамаден камък, кой управлява в къщата ти — ти или жена ти?
Каменоделецът отвърнал:
— Ако жена ми си позволи да ме управлява, с този голям чук ще й строша главата, така, както троша камъка!
Зарадвали се царят и хората му, че най-после намерили мъж, който командва в къщата си, избрали от конете един прекрасен бял кон със звезда на челото и го подарили на каменаря.
Зарадвал се той, яхнал кончето и гордо се затекъл към къщи. Жена му, като го видяла качен на бял кон, го попитала:
— Кой ти даде този кон, та си идваш дома така наперен?
Каменоделецът разказал какво му се случило. Тогава жената свъсила вежди и викнала:
— Не можа ли да вземеш черен кон, ами си взел бял? Знаеш ли, че сега приличаш на черна чума на бял кон? Иди го върни и го замени за черен!
Каменарят яхнал коня и препуснал след царя и свитата му.
Настигнал ги, поклонил се и с наведена глава помолил:
— Може ли, царю, да сменя белия кон, че не ми прилича, и да взема черен?
Царят попитал:
— Кой ти поръча да сториш това?
— Жена ми, — отвърнал каменарят, — на която разказах как съм получил белия кон.
Тогава царят се позасмял и рекъл:
— Значи и ти се влияеш от жена си!
И заповядал на слугите си:
— Вземете му коня и му дайте една кокошка, да я занесе на жена си.
Върнал се каменарят с кокошката в ръце. Жена му го попитала сърдито:
— Къде е конят? Защо се връщаш с тази проскубана кокошка, вместо с черен кон?
Каменарят хвърлил кокошката на двора при другите птици, почесал се по врата и отвърнал:
— Царят си взе белия кон и ти изпраща кокошката, понеже жена командвала в къщата ми.
Ядосала се жената и взела да го укорява:
— Защо си толкова глупав бре, мъжо? Дава ли се кон за кокошка?
Каменоделецът помислил малко, погледнал камъка насред двора и кокошката, която стояла настрани от другите птици и отвърнал:
— Дава се, жено! В която къща пее кокошка, в нея петел и бял кон не влизат!
Следваща: Който прави добро, добро намира