Какво ми се случи

Разказва бабиното прасенце:

Грух, грух, грух! Аз пред Коледа дочух дядо с баба да говори: „Свинча, бабо, ще заколим!“ Стара баба отговори: „Не ми трябва кървавица — не погубвай таз душица!“

Квикнах, рипнах, вън изскочих, в разглобена печка скочих. И начерних си главата, и повлякох с мен тръбата. Тя задрънка, аз заквичих. Не знам на какво приличах. Но изплаших Шарка, Маца. Тя се мушна в една каца, Шарко свря се във обора. Петлю скочи па стобора.

Дългоушко се изпречи.

— Чакай, спри се! — той ми рече. — Ти дружината юнашка изпоплаши с таз опашка!

— Ех, да знаеш що ме чака! Виждаш: зъбите ми тракат. Дядо иска кървавица, а пък моята душица иска още да живей… Не ме спирай, не, недей!

— А бре, Свинчо, не плаши се, а при старците върни се! Погледни ги с тез очички. Вий, кажи им, сте самички. Нали аз съм ви детето? Слънчо вижда от небето! Моля ви се на колене — съжалете се над мене!

Дългоушко ме научи. Аз послушах и сполучих.

Грух, грух, грух! Дядо не остана глух на молбата ми гореща. Срещна Коледа със леща, ала мене жив остави. — Слънчо да му дава здраве!