Как заекът загуби опашката си

Отдавна, много отдавна Глускап създал всички животни, които се отнасяли приятелски с него и с хората от племето микмак. Животните можели да говорят като хора и имали общ език. Те правели всичко възможно да помогнат на Глускап в неговата работа и всяко от тях имало специална задача. Заекът бил едно от най-верните животни. Бил много хубав и много мил, с гъста кафява козина и дълга пухкава опашка като лисица. Краката му били много дълги и той ходел като останалите животни. Бил избран от Глускап за негов горски водач и затова Заекът станал известен като разузнавач на горите. Глускап му дал изключителните способности на водач, за да сочи пътя както на хората, така и на животните, независимо къде искат да вървят.

Един слънчев ден през пролетта, когато Заекът бил навътре в горите на една продължителна мисия като разузнавач, той се изморил много и седнал да си почине на един дънер сред дърветата. Пухкавата му опашка се мятала зад него. Докато Заекът си почивал, един индианец, който изглеждал безкрайно изтощен от продължително бродене, се хвърлил на земята до Заека и започнал да се вайка. Заекът, който имал жалостиво сърце и не можел да понася някой около него да страда, го запитал защо плаче. Индианецът тогава разказал как тръгнал да се жени за красиво момиче. И ето че сега се изгубил в гората и се страхува да не би да закъснее за сватбата, която щяла да се състои същия следобед, и навярно неговата бъдеща невеста ще се омъжи за някой порочен горски дух, също влюбен в нея.

Заекът казал на индианеца да не се тревожи, тъй като той, Заекът, е горският водач на Глускап. Ще му покаже начаса пътя до селото, където ще бъде сватбата. Индианецът бил много благодарен за това обещание, започнали да си говорят със Заека и така станали добри приятели.

Щом човекът си починал и отново можел да върви, потеглили заедно. Заекът водел напред, но бил толкова пъргав и бърз, та често се озовавал далеч пред индианския си приятел. Докато се препъвал бавно-бавно по горската пътечка, индианецът зървал само от време на време кафявото кожухче на своя приятел. Накрая паднал в една дълбока яма и не му стигнали силите да се изкатери горе. Извикал Заека и той се върнал при ямата. Тъй като не успял да достигне падналия индианец, Заекът пуснал дългата си пухкава опашка в ямата и казал на индианеца да се хване за нея, за да го изтегли от дълбоката дупка. Човекът сторил, както му казал Заекът, който подскочил напред, като мислел по този начин да издърпа индианеца навън, но човекът се оказал доста тежък. Опашката на Заека се скъсала и човекът паднал обратно в ямата, все още стискайки дълго парче от заешката опашка.

Заекът обаче не мислел да се отказва. Забравил за своята опашка, хванал се за една фиданка близко до ямата и спуснал задните си крака вътре. Казал на човека да ги хване здраво; тогава захванал да се тегли напред тъй силно, а краката му се удължили толкова много, та чак се изплашил да не му се скъсат като опашката. Не се скъсали, но когато най-накрая човекът бил изтеглен от ямата, краката на Заека и неговото тяло толкова се разтегнали, че се наложило да подскача, вместо да ходи. Сега тръгнал по-бавно и човекът го следвал много по-лесно от преди.

Накрая пристигнали до селото, където щяла да бъде сватбата и където хората очаквали бъдещия годеник. Пристигнал той тъкмо навреме, защото лошият горски дух имал преди това продължителен разговор с момичето, докато очаквали годеника да пристигне, и отново я помолил да се омъжи за него. Индианецът бил много признателен на Заека и поканил горския водач на церемонията, след която щяло да има голямо празненство с танци. Заекът потъркал кожухчето си в ниските храсти, сложил герданче около врата си и пръстени по петите си, защото такъв бил обичаят, и с радост се присъединил към веселието.

Няколко малки поточета минавали през гората, където танцували хората, и когато невестата започнала да танцува със Заека, тя едва не паднала в едно от тях. Краят на роклята й се намокрил и когато излязла на слънцето, роклята започнала да се свива. Отначало се свила съвсем малко, но после започнала да се свива все повече и повече, докато накрая полата стигнала до колене. Девойката се засрамила много, Заекът тичешком се върнал в гората да вземе една еленова кожа, която бил скрил на тайно място. Като удължил роклята, той се заел да я връзва с един еленов ремък. Усукал ремъка и хванал единия край между предните си лапи, а другия захапал с предните си зъби. Тъй здраво държал усуканото въже, че когато една танцуваща двойка го блъснала, въжето се откъснало и разцепило горната му устна чак до носа.

Заекът бил много спокоен по природа и не се оплакал. Когато най-сетне успял да стъкми роклята, танцували с момичето цяла вечер; накрая, когато луната се изкачила високо в небето, дошъл съпругът й да я търси. Индианецът поискал да заплати на Заека за услугата му като водач, но той не пожелал да вземе нищо и тогава невестата му подарила едно хубаво бяло кожухче за през зимата. Зарадвал се Заекът на подаръка и й благодарил за вниманието. Тъй като кожухчето било с цвета на зимните снегове, послужило на Заека и като предпазен цвят, който го правел почти невидим, когато паднели снеговете. Той останал доволен, защото враговете му нямало да могат да го забелязват. През останалите месеци щял да носи другото кожухче.

Заекът се срамувал да се върне при своите, които били тъй различни, откакто ги видял за последен път преди няколко месеца. Вървял, без да бърза, и си мислел какво може да им каже, когато се върне. Най-сетне стигнал у дома си, а останалите зайци направо ахнали пред промяната във външността му, някои дори се изсмели, като видели опашката и устната му. Запитали го зайците къде е бил. Той им разказал как бил в една далечна страна, за която никой от тях нито бил чувал, нито виждал. Когато го запитали как е загубил опашката си, той обяснил, че в страната, където бил, хората имали много къси опашки или изобщо нямали. Поради това и за да бъде модерен, той скъсил опашката си подобно на техните. Попитали го защо кръстът му е толкова тънък, а той отговорил, че не е модерно да си дебел и затуй ядял малко, та да отслабне. А като го запитали защо скача, вместо да ходи, както правел по-рано, той отвърнал, че се счита за по-модно да се скача, та затова след доста упражнения и той се научил да се движи по този начин. Накрая те го запитали защо горната му устна е разцепена. Това, обяснил Заекът, се случило, защото непознатите, при които бил, използвали ножове да режат храната си, а понякога и да ядат с тях. Обяснил също, че е много трудно да се яде по този начин и един ден по невнимание бил цепнал устната си с острието на един кремък.

Слушателите завидели на Заека, като сметнали, че говори истината. Започнали да го имитират; затова и днес неговите потомци приличат на него — и всичко заради един нещастен случай по горската пътечка и един — на сватбеното тържество.


Племето Микмаки