Как паякът заплатил своя дълг на управителя

Един управител заповядал веднъж да свикат всички негови поданици, за да
поприказва с тях. Той взел един козел, заповядал да го вържат в храстите, а после да го
заколят и да приготвят угощение.
Събрали се поданиците. Паякът дошъл най-късно от всички. Видял той вързания в
храстите козел и извикал:
– О, управителю Татракпо, да стъкна ли огън?
В гората му се обадило ехото. А Паякът си рекъл: „Управителят ми отговори да
стъкна огън”. Паякът извикал пак:
– Да поставя ли яденето на огъня?
И пак се обадило ехото.
Паякът заклал козела, сварил го и приготвил угощение. После отново попитал:
– Мога ли да опитам яденето?
Като взел отново ехото за отговор, паякът седнал на софрата, сложил цялото месо
в дървено блюдо и захванал да яде. Като изял всичко, облизал блюдото така старателно,
че в него се отворила дупчица.
След като се справил с яденето, паякът легнал да си почине. А през това време
дошъл управителят и взел да търси козела. Той попитал паяка за козела.
– Че нали аз те питах мога ли да убия козела, да приготвя от него угощение и да го
опитам и ти ми позволи. Ето аз опитах малко, после още малко и още, докато в паницата
не остана нищо. Тогава облизах блюдото, а то се продупчи – отговорил паякът.
Разсърдил се управителят и рекъл, че за козела няма да вземе нищо от паяка, но
за похабеното блюдо паякът трябва да му плати откуп: едно мъничко момиче, едно
мъничко момче, конска опашка, неразвит кочан царевица, тояга с желязо на края и
дебело боядисано въже.
Взел паякът да мисли как да намери всичко това; мислил, мислил, но нищо не
можал да измисли. Най-сетне изкопал една малка лехичка и посял в нея царевица. След
някое време отишъл паякът на полето, гледа – птицата Текле изкопава посева.
– Ах, хванал ли те! – извикал паякът.
– Какво се е случило? – попитала тя. Паякът отговорил:
– Аз продупчих блюдото на нашия управител, затова той иска от мене едно
мъничко момиче, едно мъничко момче и други неща… но аз няма да му дам нищо, ти,
Текле, ще направиш това вместо мен.
Отлетяла птицата. Когато снесла яйца в гнездото, на полето дошла една крава и
неочаквано ги стъпкала. Птицата й рекла:
– Тъпчи ги по-внимателно!
Кравата много се зачудила.
– Аз изрових царевицата на паяка, той продупчил блюдото на управителя, а
управителят поискал за това едно мъничко момиченце и… Но той не поиска да плати
сам, а заповяда на мене. Но сега ти, краво, ще направиш това – рекла Текле.
Обърнала се кравата и си тръгнала. Стигнала до езерото и на езерото големи
вълни я залели от глава до крака. Тогава кравата рекла:
– Бъди по-внимателно с мене! – И разправила на езерото как тя стъпкала птичите
яйца, а птицата изровила царевицата в нивата на паяка, а паякът продупчил блюдото на
управителя, а управителят… – Но аз нищо няма да правя – рекла кравата, – ти, езеро, ще
направиш това вместо мен.
Дошла на езерото една жена, съблякла си дрехата, оставила я на слънцето и
взела да се къпе. Обърнало се езерото към жената:
– Сега е твой ред да се разплащаш.
И разказало всичко за кравата, птицата, паяка и управителя. В тоя миг жената
видяла, че по дрехата й, която тя сложила на хълмчето, пълзят термити. Зарадвала се тя,
разказала им цялата история, а накрая добавила, че нищо няма да даде на управителя –
нека вместо нея направят всичко термитите.
Дотичал един гущер, видял термитите и поискал да ги изяде. Термитите рекли на
гущера, че той ще трябва да се разплаща с управителя.
Излязло на пътя едно момче да стреля с лък. Видяло гущера и искало да пусне
стрела по него, когато изведнъж гущерът заговорил:
– Ти стреляш по мене, тогава нека дългът към управителя остане върху тебе.
Отишло момчето в къщи, натъжило се и седнало в къта. Помислила майката, че
синът й е извършил някаква пакост, почнала да бие момчето. Момчето не заплакало, а
казало на майка си, че сега дългът преминава върху нея.
Върнал се от работа мъжът на жената. Видял, че обедът не е готов. Взел да се
кара на жена си и вдигнал ръка да я удари. А жената се зарадвала, че целия дълг към
управителя сега ще трябва да го даде мъжът й.
Отишъл мъжът в ковачницата при ковача. Ковачът изваждал от огъня своето
желязо. Попаднали искри върху дрехата на мъжа и я прогорили. И мъжът рекъл:
– Аз замахнах върху жена си, която била сина ми, който стрелял по гущера, който
ял термитите, които изгризали дрехата на жената, която се къпела в езерото, което
заляло с вълни кравата, която стъпкала яйцата на птицата, която изровила царевицата на
паяка, който продупчил блюдото на управителя. А управителят поискал за това от паяка
едно мъничко момиче, едно мъничко момче, конска опашка, завит кочан царевица, тояга с
желязо на края и дебело боядисано въже. Паякът поискал да плати вместо него птицата,
а птицата поискала това от кравата, кравата – от езерото, езерото – от жената, жената –
от термита, термитът – от гущера, гущерът – от момчето, момчето – от майка си, майката
– от мен. Сега ти, ковачо, трябва да се разплатиш за всичко.
Ковачът донесъл всичко, което се искало, и го дал на мъжа, мъжът го занесъл на
жената, тя го дала на сина, той го отнесъл на гущера, гущерът – на термита, термитът –
на жената, жената – на езерото, езерото го предало на кравата, кравата – на птицата,
птицата – на паяка, а паякът занесъл всичко на управителя. Така паякът платил своя
дълг.

Приказка на еве