Как момчето получило двама роби

Живели баща и син. Веднъж синът рекъл на баща си, че ще отиде да поскита из
света да си опита късмета в търговия. Бащата го пуснал и му дал един мъничък скорпион
за храна из пътя.
Скоро момчето срещнало из пътя ковачи. Те рекли:
– Я донеси тук този мъничък скорпион.
И когато то им го занесло, те го убили. Тогава момчето рекло:
– Ковачи, върнете ми мъничкия скорпион.
– Какъв мъничък скорпион? – попитали ковачите.
– Оня, който моят баща ми даде за ядене из пътя.
За да успокоят момчето, ковачите взели един сърп и му го дали. И момчето
продължило пътя си.
Вървяло, вървяло и скоро срещнало хора, които жънели просо. Те рекли:
– Я ни дай твоя сърп да пожънем с него.
Взели те от момчето сърпа и почнали да жънат, после момчето рекло:
– Жетвари, дайте ми сърпа.
– Какъв сърп? – попитали жетварите.
– Сърпа, който ми дадоха ковачите – рекло момчето.
– Какви ковачи? – попитали те.
– Ковачите, които убиха моя мъничък скорпион – отговорило момчето.
– Какъв мъничък скорпион?
– Оня мъничък скорпион, който моят баща ми даде за из пътя.
Тогава жетварите дали на момчето просено брашно. Момчето ги оставило и
срещнало една девойка от племето фулбе*, която носела кисело мляко. Девойката рекла:
– Хей, момче, дай ми твоето просено брашно, ще го смеся с моето кисело мляко.
Той й дал брашното, тя го смесила с млякото и го изпила. Тогава момчето се
развикало:
– Девойко фулбе, дай ми просеното брашно!
– Какво просено брашно? – попитала девойката.
– Просеното брашно, което ми дадоха жетварите – рекло момчето.
– Какви жетвари? – попитала тя.
– Жетварите, които взеха моя сърп.
– Какъв сърп? – попитала девойката.
– Сърпът, който ми дадоха ковачите.
– Какви ковачи?
– Ковачите, които убиха моя мъничък скорпион.
– Какъв мъничък скорпион?
– Мъничкият скорпион, който моят баща ми даде за из пътя.
И девойката от племето фулбе му дала вместо брашно масло. Взело момчето
маслото, продължило по-нататък и срещнало човек, който носел тютюн. И този човек
рекъл на момчето:
– Хей ти, донеси тук маслото! Ще го смеся с моя тютюн.
Момчето му дало маслото, човекът припържил маслото и го смесил с тютюна.
Тогава момчето рекло:
– Върни ми маслото.
– Какво масло? – попитал човекът.
– Маслото, което девойката фулбе ми даде – рекло момчето.
– Каква девойка фулбе? – попитал човекът.
– Девойката фулбе, която изяде просеното ми брашно.
– Какво просено брашно?
– Просеното брашно, което жетварите ми дадоха.
– Какви жетвари? – попитал човекът.
– Жетварите, които взеха моя сърп – отговорило момчето.
– Какъв сърп?
– Сърпът, който ковачите ми дадоха.
– Какви ковачи?
– Ковачите, които убиха моя мъничък скопион.
– Какъв мъничък скорпион?
– Мъничкият скорпион, който моят баща ми дади за из пътя.
За да успокои момчето, човекът му дал малко сол. Продължило момчето със солта
по-нататък и срещнало един младеж от племето фулбе, който пасял добитък.
– Момче, ела насам. Дай ми твоята сол. Ще я сложа във вода и ще напоя добитъка
– рекъл младежът.
Момчето дало на младежа солта и той сложил солта във водата и напоил
добитъка. Тогава момчето извикало:
– Момко, дай ми солта!
– Каква сол? – попитал младежът.
– Солта, която човекът с тютюна ми даде – рекло момчето.
– Какъв човек с тютюна?
– Човекът с тютюна, който ми взе маслото.
– Какво масло?
– Маслото, което девойката фулбе ми даде.
– Каква девойка фулбе?
– Девойката фулбе, която изяде просеното ми брашно.
– Какво просено брашно?
– Просеното брашно, което ми дадоха жетварите.
– Какви жетвари?
– Жетварите, които взеха моя сърп.
– Какъв сърп?
– Сърпът, който ковачите ми дадоха.
– Какви ковачи?
– Ковачите, които убиха моя мъничък скорпион.
– Какъв мъничък скорпион?
– Мъничкият скорпион, който моят баща ми даде за из пътя.
Тогава младежът избрал от своето стадо един вол и го дал на момчето.
Продължило момчето с вола по-нататък, стигнало в един град и срещнало там главния
месар, който рекъл:
– Хей, момче, я доведи тук вола да го заколим. Когато волът бил заклан, а месото
продадено, момчето извикало:
– Месарю, дай ми вола!
– Какъв вол?
– Волът, който ми даде младежът фулбе.
– Какъв младеж?
– Младежът, който ми взе солта.
– Каква Сол?
– Солта, която човекът с тютюна ми даде.
– Какъв човек с тютюн?
– Човекът с тютюна, който ми взе маслото.
– Какво масло?
– Маслото, което девойката фулбе ми даде.
– Каква девойка фулбе?
– Девойката фулбе, която изяде просеното ми брашно.
– Какво просено брашно?
– Просеното брашно, което ми дадоха жетварите.
– Какви жетвари?
– Жетварите, които взеха моя сърп.
– Какъв сърп?
– Сърпът, който ковачите ми дадоха.
– Какви ковачи?
– Ковачите, които убиха моя мъничък скорпион.
– Какъв мъничък скорпион?
– Мъничкият скорпион, който моят баща ми даде за из пътя.
Тогава главният месар взел двама роби, мъж и жена, и му ги дал. Като получило
двамата роби, момчето се върнало в къщата на баща си и рекло:
– Пътуването беше сполучливо, върнах се с двама роби, които получих за един
мъничък скорпион.


* фулбе - племе в Западен Судан.


Приказка на хауса