Как лисицата излъгала хиената

Веднъж лисицата рекла на хиената:
– Ела с мене да ти покажа място, дето можем да си хапнем хубаво.
Зарадвала се хиената и тръгнала с нея. Лисицата завела хиената до една кошара,
дето имало много добитък, но кошарата била залостена, защото било нощ. Лисицата и
хиената обиколили оградата, намерили една пролука и се промъкнали в кошарата. Те
убили много добитък и почнали да ядат прясно месо. Но скоро лисицата престанала да
яде: приближила се до пролуката в оградата, през която те се промъкнали, и видяла, че
сега едва-едва може да се провре през нея. И тя излязла, като оставила хиената в
кошарата. А хиената мислела само за ядене и все яла и яла месо. Когато се наяла до
пресищане и поискала да излезе от кошарата – не може! Само предната част от
туловището й минала през пролуката. А коремът й се бил издул много. Така хиената
останала в кошарата.
На заранта дошъл в кошарата стопанинът на добитъка и намерил там хиената.
Грабнал една тояга и взел да налага хиената, та тя едва се измъкнала и избягала.
Пребита от бой, хиената отишла да търси лисицата, която така коварно я изоставила. А
лисицата, щом видяла хиената, търкулнала се на земята и почнала да си трие хълбоците,
като нареждала:
– О, моя по-голяма сестро, те ме убиха! Качи ме на гърба си, защото съм така
пребита, че не мога да направя нито крачка!
Метнала хиената лисицата на гърба си и я понесла. А лисицата се смее и пее:
– Мъртвият носи живия! Мъртвият носи живия!
Хиената чула това, смъкнала от гърба си лисицата и я погнала. А лисицата се
шмугнала в една пещера. Както я гонела, хиената видяла, че лисицата стои там и се
държи с лапи за тавана. Хиената искала да хване лисицата, но лисицата извикала:
– Ох, сестро моя, не прави това, иначе ще падне таванът и ще ни смаже! Помогни
ми да го задържа, а после ще ме набиеш. Дръж тавана, докато отида и отсека един кол,
за да го подпра.
Хиената се съгласила и останала да държи тавана, а лисицата избягала.
Докато хиената стояла, държала тавана в пещерата и чакала лисицата да дойде с
кола, в пещерата се върнали маймуните, които живеели там. Щом видели, хиената, те се
учудили и я попитали:
– Защо държиш тавана?
– Лисицата каза, че таванът ще падне, затова отиде да вземе един кол –
отговорила хиената.
Маймуните се засмели и рекли:
– Остави! Таванът се държи здраво, няма да падне.
Хиената се ядосала още повече и тръгнала да търси лисицата. И ето, че я
издебнала. А лисицата седяла до една яма, дето си били направили гнездо пчелите,
държала в ръцете си медени пити и се преструвала, че чете.
– Хванах те най-сетне! – извикала хиената. – Дойде ти краят!
А лисицата отговорила смирено:
– Аз наистина съм много лоша, не ще и дума, и не моля за пощада. Но днес е
празник, погледни какво става тук – децата пеят песни и аз също. Виждаш ли, аз имам
книга, по нея чета песните.
Хиената чула бръмченето на пчелите и продумала:
– Да, чувам ги наистина.
Лисицата рекла:
– Ето защо, моля те: не ме убивай днес, ще ме убиеш утре сутринта. А сега можеш
да си вземеш една книга и да пееш с нас!
– Но откъде да взема книга? – попитала хиената.
– Ами че то е много лесно – отговорила лисицата. – Слез в ямата и вземи, която
щеш – там има много.
Послушала я хиената, слязла в ямата да вземе книга и разтревожила пчелите. Те
се нахвърлили върху хиената и изпохапали цялата й муцуна. А лисицата през това време
избягала.

Приказка на суто-чвана