Как Хитър Петър засрамил своя кумец и кумицата си

Веднъж Хитър Петър отишел на гости у кумеца си. Кумицата му била нечиста жена и той заварил такава мръсотия, не ти е работа! Поканили го на софрата. Седнал той, ама си мълчал, не обелвал зъб даже да каже някоя лоша дума. Но когато кумицата му поднесла да го гощава в неумити блюда, той се много погнусил и се почудил как да яде в такава мръсотия. Чудил се, чудил се, па накрая, нямало как, куснал си един път. Куснал, ама веднага му се повдигнало и почнал да повръща. Кумецът го запитал:

— Бре, куме Петре, какво стана?

А Хитър Петър, какво да измисли, рекъл:

— Нищо ми няма, кумец, ами ми замириса на сапун, че кумицата, като е мила блюдата, не ги е изплакнала добре. И кумицата, без да се усети, викнала:

— Какъв сапун сънуваш бре, куме! Аз дори и не съм мила блюдата, а ти сапун, та сапун!

Като чул тези думи, кумецът много се засрамил и ядосал. Па като дръпнал една неокастрена востегарка, спуснал се върху жена си:

— Така ли? Значи в немити блюда ти ще гощаваш кума, а? — И почнал да я налага здравата.

Като видял тая работа, Хитър Петър се измъкнал от софрата:

— Е, щом се биете, аз си отивам! И си отишел.

Минало що минало, кумецът и кумицата се одобрили и изкарали, че кумът им е крив за всичко. Кумицата рекла:

— Ще трябва да му отмъстим, мъжо, та да има да ни помни!

Мъжът й се съгласил и казал:

— Трябва, жено, че той ни скара, та дори и аз те бих с востегарката!

След някой и друг ден мъжът донесъл отрова. Жена му натопила в нея хляб и го хвърлила през дувара в кошарата на Хитър Петър. Двете овци, що имал той, яли и още до вечерта умрели. Хитър Петър ги заровил, купил други две овци и четири току-що обягнени ягнета и ги затворил в кошарата.

На сутринта кумицата и кумецът отърчали да разберат що е станало с овците. Като видели, че овците са живи и здрави, а край тях има и четири ягнета, много се учудили. Отишли при кума си и — ни лук яли, ни лук мирисали — го запитали:

— А бре, куме, как стана тъй, та овците ти обягниха, че и двете са близнили?

Хитър Петър отговорил:

— Снощи някой ми беше хвърлил в кошарата натопен хляб в някакъв цяр. Щом изядоха хляба, и двете овци се подуха и близниха по две ягнища!

Кумицата и кумецът един през друг извикали:

— Брей, такава ли е била работата!

Отърчали те у дома си, натопили хляб в същата отрова и дали на цялото си стадо, та да близнят всичките овци. Ама не се минало и час, и овците се натръшкали и измрели до една!

Кумецът и кумицата, като ги видели, хванали се за главата, ама колкото и да се бъхтали, нищо не могли да направят.