Как чакалът и лъвът ходили на лов

Веднъж лъвът и чакалът тръгнали заедно на лов. Пръв стрелял лъвът и не улучил,
след него стрелял чакалът и улучил в целта. Зарадвал се чакалът, завикал:
– Улучих, улучих!
Обърнал се лъвът и го погледнал свирепо. Чакалът се уплашил и рекъл:
– Брате на майка ми, ти улучи!
Почнали да гонят ранения звяр. Чакалът минал покрай стрелата на лъва, сякаш не
я забелязал. Излезли те на онова място, дето се разделяли пътищата. И чакалът рекъл:
– Вуйчо, ти се умори, остани и си почини тук. Лъвът останал. Чакалът се
поотдалечил, ударил се по носа, протекла му кръв. Когато се връщал назад, кръвта
капела по земята и оставяла диря като от ранен звяр. Върнал се чакалът там, където го
чакал лъвът, и рекъл:
– Не намерих нищо, но видях кървава диря. Я иди по-добре сам да потърсиш, а аз
ще тръгна по другия път.
Така и сторили. Чакалът бързо намерил убития звяр и взел да яде най-вкусните
части. Заврял се целият вътре в звяра, само опашката му останала отвън. Лъвът не
намерил нищо, върнал се назад и видял опашката на чакала. Сграбчил чакала за
опашката, измъкнал го и го ударил о земята. Скочил чакалът и взел да нарежда, че лъвът
го е обидил несправедливо:
– Брате на майка ми, аз искам само да избера за тебе най-добрата част!
– Добре – рекъл лъвът, – да идем да потърсим нашите жени!
– Какво приказваш, вуйчо! – отговорил хитрият чакал. – Аз ще отида сам, а ти
остани тук.
Лъвът се съгласил. Взел чакалът две парчета месо и тръгнал да търси жените.
Стигнал до къщата на лъва. Видели го лъвчетата, зарадвали се, почнали да викат:
– Дойде нашият чичо, донесе ни месо! Изръмжал чакалът, дал им лошото парче,
после си отишъл в къщи и заповядал на жена си да тръгне с него. Лъвицата също
поискала да отиде, но чакалът рекъл, че лъвът сам ще дойде да я вземе. Тръгнал
чакалът с цялото си семейство за онова място, където лежало убитото животно. Из пътя
той се мушнал в един бодлив храст и се издраскал до кръв. Отишъл при лъва и рекъл:
– Виж как ме издраска жена ти, когато й казах, че я викаш. Върви я доведи сам!
Лъвът се разгневил много и се запътил за дома си. А чакалът рекъл на жена си:
– Хайде по-скоро да надомъкнем камъни.
И взели те да мъкнат камъни, докато натрупали голяма камара. Тогава пренесли
цялото месо горе и се покатерили там. Когато лъвът се върнал с жена си, чакалът му
извикал:
– Брате на майка ми, докато ти ходеше, ние построихме голяма кула, за да
огледаме по-добре къде е плячката.
– Добре – рекъл лъвът, – но и аз искам да се кача горе.
– Разбира се! – отговорил чакалът. – Сега ще ти спусна въже.
Лъвът се вързал с въжето и чакалът го потеглил нагоре. Когато лъвът бил вече
близо, чакалът прерязал въжето и извикал:
– Ах, ах, колко си тежък! Жено, дай ми друго въже!
А на нея й казал:
– Дай старото въже!
Пак вързали лъва и го помъкнали нагоре. Но чакалът прерязал въжето и лъвът
отново паднал. Тогава чакалът извикал:
– Ох! Трябва малко да те повдигна, тогава ще ти пусна в устата хубаво парче месо!
Жено, приготви най-хубавото парче месо!
А й заповядал да нагорещи един камък и да го намаже с лой. После чакалът пак
потеглил лъва нагоре. Когато повдигнали малко лъва, чакалът му пуснал в устата
нажежения камък. Лъвът заревал, а чакалът се засмял и рекъл:
– Тичай по-скоро на ручея и пий вода след това тлъсто месо.

Хотентотска приказка