Как беднякът обядвал с господаря

През един празничен ден селяните седели на пръстена скамейка пред къщи и
си говорели за техните си работи.
При тях дошъл селският бакалин и почнал да се хвали:
„Аз туй, аз онуй, аз съм бил и у господаря, в стаята му.“ А най-бедният селянин
седял и се подсмивал:
- Чудо голямо, че си бил у господаря, в стаята му. А пък аз, ако поискам, ще
обядвам у господаря.
- Ти ли ще обядваш у господаря? Туй с очите си да го видя, няма да го
повярвам. - развикал се богатият.
- Ще обядвам с господаря, ще видиш!
- Не, няма да обядваш!
Спорили, що спорили, най-сетне бедният селянин рекъл:
- Хайде да сторим облог, че ще обядвам. Ти ще заложиш черния и кафявия
кон, а пък аз, ако не обядвам с господаря, ще ти работя три години безплатно.
Зарадвал се бакалинът:
- Добре, залагам черния и кафявия кон, давам отгоре и юницата, туй го казвам
пред свидетели!
Сторили облог, работата станала пред свидетели.
Беднякът отишъл при господаря:
- Твоя милост, искам да те запитам нещо, ама между нас да си остане: колко
струва едно кюлче злато, ей такова като моя калпак?
Господарят нищо не отвърнал. Плеснал с ръце:
- Дайте по-скоро да сръбнем и да хапнем със селяка, донесете и обяд. Сядай,
сядай, не се стеснявай - яж, пий, колкото ти душа иска!
Господарят нагостил бедняка като скъп гостенин, а самият той треперел цял,
искало му се да докопа кюлчето.
- Хайде върви, селяко, по-скоро домъкни тук твоето кюлче, ще ти дам за него
пуд брашно и половин рубла.
- Абе, аз нямам никакво кюлче! Аз само тъй запитах колко струва едно кюлче
злато като моя калпак.
Господарят се разсърдил:
- Вън! Махай се оттук, глупако!
- Не съм аз глупак, щом като ти ме нагости като най-скъп гостенин и щом като
на всичко отгоре ще получа от бакалина за този обяд два коня и една юница.
И селянинът си отишъл много весел.

Белоруска народна приказка