Историята на Дан Курама, бръснаря

Това е приказка. Гледай, ето я. Тя дойде. Да я чуем.
Тази приказка е за царя и бръснаря. Наричали бръснаря Дан Курама. Дан Курама
бръснел царя и царят му рекъл:
– Ако хората научат, че на главата си имам рог, значи ти си им разказал.
– Аз никому няма да разкажа – обещал Дан Курама, макар много да му се искало
да разкаже някому, че царят има на главата си рог.
И ето, отишъл веднъж той в гората, изровил трапче, долепил устни до него и
прошепнал:
– Царят има на главата си рог! Царят има на главата си рог! – И прибавил: – Аз го
казах, аз го зарових.
После се върнал в къщи.
Но бръснарят не знаел, че в трапчето, което изкопал, имало зрънце сорго. Скоро
завалели дъждове, зърното покълнало и от него израсло стъбло сорго. Из гората скитал
един човек, видял хубавото сорго, откъснал класчетата и ги сложил в джоба си. После
отчупил стъблото на соргото и рекъл:
– Я да отнеса това стъбло на моите деца, нека си направят от него свирчица.
Занесъл в къщи зърното и стъблото. Със зърната нахранил коня, а стъблото дал
на децата си. Те направили от него свирчица. И щом засвирили с нея, свирчицата запяла:
„Има рог на главата си царят, чух това от Дан Курама, бръснаря!” Бащата попитал
децата:
– Кой каза това? Вие ли?
– Не ние, свирчицата сама го каза.
– Лъжете, мигар свирчицата може да пее сама! – възкликнал бащата.
Но момчетата уверявали, че пеят не те, а самата свирчица.
– Дайте ми я, аз ще видя – рекъл бащата. Щом долепил свирчицата до устата си,
тя запяла: „Има рог на главата си царят, чух това от Дан Курама, бръснаря”!
Уплашил се бащата, дал на децата свирчицата и им забранил да свирят с нея. Но
когато си отишъл, децата взели свирчицата и се запътили за града. Отишли в града,
засвирили със свирчицата и тя запяла: „Има рог на главата си царят, чух това от Дан
Курама, бръснаря”. Минали покрай къщата на царя, а царят чул тази песенчица. Минали
и покрай къщата на Дан Курама и той също я чул. Повикал момчетата и ги попитал:
– Откъде сте взели тази свирчица?
– Даде ни я тате.
– Не свирете с нея!
– Ние не свирим, свирчицата сама пее – отговорили децата.
Изплашил се бръснарят и се помъчил да си спомни къде е разправил, че царят
има на главата си рог.
А момчетата си тръгнали за дома, по пътя те свирили със свирчицата, свирчицата
пяла и скоро вестта, че царят има на главата си рог, се разнесла из целия град.
И царят научил, че за неговия рог знае вече целият град. Повикал той своя
приближен на име Маджидади и рекъл:
– Повиках те, за да се посъветвам какво да правя. Дан Курама ме излъга и аз
искам да го накажа.
– Не бива да правиш това – отговорил Маджидади.
– Не, ще го накажа, така се бяхме разбрали с него. Той почна да ме бръсне и аз му
рекох, че ако някой узнае за моя рог, ще го накажа. А сега за това говори целият град!
– Но може би бръснарят не е казал нищо! Повикай го и го разпитай! А ако не ти
каже истината, нека го отведат при съдията – посъветвал го Маджидади. – Ако е виновен
– ще го накажеш, ако съдът го оправдае – ще го пуснеш.
Повикали бръснаря. Когато дошъл, царят попитал:
– Помниш ли какво се бяхме уговорили?
– Какво? – попитал бръснарят.
– Ах, ти си забравил! А аз помня: нали обеща да мълчиш, а сега всички знаят, че
на главата си имам рог – рекъл царят.
– Никому не съм казал за това – отговорил бръснарят.
Маджидади посъветвал бръснаря да каже истината, но той уверявал, че никому не
е казвал.
Тогава царят заповядал да отведат бръснаря при съдията. Съдията му заповядал
да разкаже каква е работата. И бръснарят разказал:
– Условихме се с царя да го бръсна. Той ме предупреди, че ако хората научат, че
има на главата си рог, ще заповяда да ме накажат. И аз не съм казвал никому, защото се
боях. Само отидох в гората, изрових трапче, долепих до него уста и пошепнах, че царят
има рог. После се върнах в къщи и досега не разбирам как хората са чули за това.
Съдията попитал Маджидади:
– Откъде е могъл царят да чуе тия думи?
– Но нали знаеш, че царят има много уши – отговорил му Маджидади.
Съдията заповядал да повикат царя. Царят обяснил:
– Аз казах на бръснаря, че ако хората научат, че имам рог, значи за това им е
разказал той. И ето аз чух това от децата, които свиреха със свирчица.
Тогава съдията заповядал да повикат тези момчета. Когато дошли, съдията ги
попитал:
– Донесохте ли свирчицата?
– Не.
– Вървете и я донесете – рекъл съдията. Когато момчетата донесли свирчицата,
съдията я взел и я долепил до устата си, а свирчицата веднага запяла: „Има рог на
главата си царят, чух това от Дан Курама, бръснаря!” Съдията заповядал да повикат
бащата на момчетата и взел да го разпитва къде е намерил свирчицата.
– Ходех из гората, видях едно стъбло сорго, откъснах класчетата, видях, че
стъблото е хубаво, отрязах го и го донесох на децата, за да си направят свирчица –
разправил бащата.
Съдията казал на царя да вземе свирчицата и да я долепи до устата си. И
свирчицата запяла:
„Има рог на главата си царят, чух това от Дан Курама, бръснаря”. И тогава съдията
рекъл на царя:
– Трябва да помилваш бръснаря – самата свирчица е пяла това.
Но царят не се съгласил. Тогава съдията рекъл:
– Съдът не обвинява бръснаря: той е разказал на земята, а земята не може да
разкаже никому. Ако бръснарят не се страхуваше, той щеше да разкаже на хората.
– Добре – съгласил се царят, – но нека си отиде от страната ми.
И Дан Курама трябвало да напусне тази страна. Царят му дал съпровождачи до
границата. Когато минавали през гората, бръснарят видял една изсъхнала глава.
– Как си попаднала тук? – попитал той.
– Моят език ме доведе тук в гората – отговорила главата.
Побързал бръснарят да се върне назад и казал на царя, че видял в гората
говореща мъртва глава. Царят не му повярвал.
– Нека ме убият, ако не е така! – възкликнал бръснарят.
Царят пратил хора в гората с бръснаря. Бръснарят попитал главата как е
попаднала в гората, но главата не отговорила. Попитал я втори път, а тя все мълчала.
Тогава царските хора рекли на бръснаря:
– Ти се уби с езика си.
Довели го при царя и той заповядал да накажат Дан Курама. Така езикът на
бръснаря го погубил.
Такава е историята на Дан Курама, бръснаря.

Приказка на хауса