Хитрушата

Веднъж Лиса срещнала Мацан и се заприказвали.

- Как ти вървят работите, Кума? - попитал котаракът и присвил очи.

- От зле, по-зле - оплакала се тя. - По две кучета в двор ме чакат. Ако ги излъжа някак, курниците - толкова здраво направени, че с часове дупка рия. И ако вляза все пак, то пък завъдили едни кокошки, налитат да ме бият! Някога не беше така, кокошката си знаеше, види ли ме - дотука. А сега, не ми стигат ловците и кучетата, та и с пернатите трябва да се съобразявам. Няма живот, Мацане, няма… Кокошка да си на днешно време.

- Така си е - съгласил се котакът. - То и мишките са станали едни, не е за приказване. Все по две ходят. Скокна към едната, а другата - като ме дръпне за мустака! Ей! Причернява ми, ти казвам! И докато се освестя - яденето го няма.

- Не може повече така да се живее - размахала опашката си Лиса. - Все съм си гладна.

- Даа… Трябва нещо да се промени - измъркал Мацан. - Какво ще кажеш, ако оградим една ливадка и си гледаме пилци?

Речено-сторено. Избрали място в стария лещак и започнали да ограждат ливадка. Цяла седмица набивали колци. После две седмици преплитали през тях върбови клонки - толкова гъсто, че не пиле, а и мишка не би се промушила. Оставало им съвсем малко, ала ето ти я Мецана - топур-топур, съборила половината ограда, изпотъпкала тревата и си заминала. Провесили побратимите опашки. Но само след минута Лиса хукнала след Меца. Пресрещнала я и се изпъчила отпреде й.

- Мецо-Мецано, знаеш ли каква беля си навлече?

- Хъм… беля?! - избоботила мечката.

- Беля, я! - викнала още по-силно хитрушата. - Събори на Мацан оградата, изпотъпка му ливадата. Късмет извади, че го нямаше! Но като разбере, не си за завиждане… С един удар - двете ти очи ще изскочат!

- Уффф! - изсумтяла Мецана.

- Хайде, бягай - все едно не съм те стигала! - рекла Лиса. - Но гледай да не минаваш вече покрай ливадата, че разбере ли някак, лошо ти се пише.

Мечката свила глава в раменете и си тръгнала. А Кумата се върнала при побратима и заоправяли оградата. Тъкмо свършили - хоп-хоп, Вълчан! Съборил половин плет, доутъпкал, що било останало неутъпкано, и си заминал по пътя.

Хукнала пак Лиса. Пресрещнала го и рекла:

- Като те гледам само как безгрижно си ходиш, направо ми дожалява.

- Защо бе, Кума?! - стреснал се вълкът. - Какво се е случило?

- И още питаш?! - провлякла глас хитрушата. - Събори на Мацан оградата, изпотъпка му ливадата. А е толкова страшен, като се разсърди. Направо не знам как да те спасявам!

Вълчан никога не бил чувал за Мацан, затова се и уплашил.

- Помагай, Кума! - замолил той с разтреперан глас. - Днеска ти на мене, утре аз на тебе може да потрябвам. Що да сторя, та да ми прости?

- О-ох, няма спасение от приятели! - въздъхнала лисицата и подпряла чело с лапа, уж мисли как да му помогне. - Добре де, аз ще обясня на Мацан, че си бягал от ловци и не си забелязал оградата. Но за всеки случай го покани на гости. Не си е работа да имаш такъв враг. Като те насоли с пушката - цяла зима ще ти подвява под кожуха!

- Ще го поканя, що да сторя! - подвил вълкът опашка. - С овен ли да го срещна или с агне?

- Нее, той е по изтънчените ястия - рекла Лиса и се облизала. - Слушай! Я му намери една квачка с пилци!

- Е-ех, какво ми дойде до главата! - въздъхнал Вълчо и тръгнал към селото.

А Лисана се върнала при побратима и захванали отново оградата. Почти я свършвали - ето ти го Глиго, трас-прас, съборил я цялата и отминал. Пресрещнала и него Лиса и се завайкала:

- Ех, Глигане, Глигане-е, лош ден ти е днеска!

- Защо бе, Кума?! - сепнал се той.

- Отнесе на Мацан оградата, изрови му ливадата… А ядоса ли се, като нищо може да ти забие камата в гърлото.

- Брррей… - изгрухтял Глиго. - Как да поправя тази грешка?

- Има един начин, братко - подсмихнала се в лапа хитрушата. - Застани на пътечката - горе, под Големия дъб. И като мине някой, му казвай да заобикаля Стария лещак, защото Мацан е много страшен.

- Дадено! Тъкмо ще си хрупам жълъди! - зарадвал се глиганът и тръгнал към Големия дъб, а Лиса припнала към Ливадката.

На другия ден Меца, Вълчо и Глиго се срещнали при Извора и от дума на дума споменали и Мацан.

- Аз ще го каня на гости - подхванал вълкът. - Може пък да се сприятелим…

- Бърлогата ти е много усойна, драги - рекла мечката. - Я елате под моята круша! Верно, в нива е, ама до жътвата е далече, та няма никой наоколо.

- Права е Меца - съгласил се Глиго. - Само че кой ще го покани?

- Ооо, аз трябва да отмъкна агне за гощавката и отделно квачка ще подарявам. Така че - търсете си друг! - отсякъл Вълчан.

- Аз пък хляб ще меся - намерила си извинение и мечката.

- И аз не мога! - отказал на свой ред глиганът. - Ден и нощ вардя да не му събори някой оградата. Какво ще кажете да пратим Зая?

- Хъм… Не можа ли да измислиш някой по-голям страхливец?! - троснала се Меца.

- Като не знае кой е Мацан, може да не се уплаши - успокоил я Глиго.

В уречения ден тръгнал заекът да кани котака. А Глиго, Вълчо и Мецана се свили под крушата и току рипат, ако нещо шумне. Стигнал Зайо Ливадката и гледа - Лиса. „Гладна ли е… Сита ли е…“ - си мисли той и тъпче на едно място. Видяла го и Кумата и се провикнала мазно-мазно:

- Зайченце хубаво, Зайченце писано, на мен си орисано!

- Лисо! - рекъл заекът с най-дебелия си глас. - Я остави тия глупости, ами кажи къде е Мацан, че трябва да го водя на гости.

- Ооо, тъй ли?! - провлякла глас лисицата. - Мацане, хайде, братко - чакат ни!

И тръгнали… Отпред зайчето - скок-подскок. След него котаракът - важно-важно. А най-отзад - Лиса си развява опашката. Минали покрай една шубрачка и от нея изхвръкнало пиле. Котакът рипнал и го хванал във въздуха. Като видял това, заекът много се уплашил. Хукнал и спрял чак под крушата.

- Какво е това бързане?! - възмутила се Меца.

- А Мацан де го? - попитал Вълчо.

- Иде, иде - скоро ще го видите! - викнал Зайо. - По земя ходи - хвъркати хваща! Защо не ми казахте, че е толкова страшен?

Като чули това, вълкът и глиганът се скрили в житото, а Меца се покачила в крушата. След малко пристигнали котаракът и лисицата. Тъкмо се готвели да хапнат, когато нещо шавнало в нивата. Мацан се хвърлил нататък. Но това не била мишка, а ухото на Глиго. Квикнал той с все сила! От страх котаракът се намерил на дървото - право върху мечката. Така я стреснал, че тупнала като презряла круша и от болка очите й щели да изскочат. Меца се уплашила от Мацан, Мацан се уплашил от Меца и на свой ред скочил долу - та върху вълка. Побягнал Вълчан през житото, а класовете го удряли по опашката и я проскубали цялата. След някой час - куцук-куцук, побратимите се събрали при Извора. Всеки охка и си ближе раните.

- О-ох, все си мислех, че е страшен, но чак пък толкова не съм очаквала - провлякла Меца. - Като ме тръшна на земята, очите ми щяха да изскочат!

- Не е за приказване - заоплаквал се и глиганът. - Като скочи с камата! Добре че мръднах, та ми я заби в ухото.

- Имал си късмет - завил вълкът. - То и аз имах, че ми простреля само опашката. О-ох, не бях вярвал, че на света има такова страшилище!

По времето, когато се водел тоя разговор, Мацан още бягал и се озъртал дали не го гони някой от ония тримата. И само Кумата седяла под крушата и си хапвала сладко-сладко.