Хитростта на бедняка

Сиромашия налегнала Али. Останал му само един стар кон.
Веднъж той завързал своя кон с главата на онова място от яслата, на което
трябвало да бъде опашката, и взел да вика жителите на селото:
– О, братя! Елате да видите този чуден кон, на който главата е там, където би
трябвало да бъде опашката.
Събрали се всички жители на селището и всеки, който искал да види това чудо,
трябвало да плати половин грош. Всички влизали един след друг. А когато излизали, не
казвали нито дума: всеки се срамувал, че са го излъгали с такова нещо.
А Али по такъв начин се избавил от своята сиромашия.