Хитрият заек

Живял едно време един султан и във владенията му нямало вода. И ето, събрали
се веднъж всички животни, които живеели там, за да изкопаят кладенец. Едничък само
заекът отказал да копае. Оплакали се животните на султана:
– Заекът не иска да копае кладенец.
Султанът им отговорил:
– Добре, оставете го, копайте сами!
Отишли да копаят, а когато изкопали, взели да носят вода. Тогава зайката рекла
на заека:
– А какво ще пием ние, откъде ще вземем вода?
А заекът отговорил:
– Не се бой, ще вземем вода от кладенеца.
Научили за това животните и решили да вардят кладенеца.
– Хайде – казали те – да причакаме заека тук, при кладенеца, и да го уловим.
А хиената рекла:
– Аз ще остана тук сама, веднага ще го хвана.
Тя останала да чака и, когато настъпила вечерта, видяла заека, който идел с две
кратуни: едната от тях била празна, в другата имало мед.
Приближил заекът до кладенеца и казал:
– Слушай, хиено, трябва ми вода. Не може ли да мина оттук?
Хиената му отговорила:
– Щом ти трябва вода, мини!
Тогава заекът рекъл:
– Моята вода е сладка, а твоята лоша, защо ми е твоята вода?
– Слушай, зайо – помолила го хиената, – дай ми да опитам от твоята вода.
Заекът налял малко мед право в устата на хиената. Хиената извикала:
– Сипи ми, сипи ми още, твоята вода наистина е много сладка.
– Добре – рекъл заекът, – но най-напред трябва да те вържа здраво о дървото, за
да не паднеш.
– Хубаво де, вържи ме – съгласила се хиената, – само ми дай още от твоята вода
и гледай да не ме връзваш много здраво.
Но заекът взел да я връзва о дървото здраво-здраво, а когато я вързал, хиената
му рекла:
– Дай ми сега от твоята вода.
Заекът се разсмял, набил хиената, налял вода от кладенеца и си отишъл, като
оставил хиената вързана о дървото.
И ето, рано сутринта всички животни се запътили към кладенеца. Щом видели
хиената, попитали я:
– Какво се е случило с тебе, хиено?
– Дойдоха много животни и ме вързаха.
– Колко? – попитал лъвът.
– Много, много! – извикала хиената. Но лъвът й рекъл:
– Лъжеш, хиено, тебе те е вързал само заекът.
Животните отвързали хиената и се върнали в града.
А лъвът рекъл:
– Аз ще остана да пазя кладенеца тази нощ и ще го уловя.
Отишъл лъвът на кладенеца, скрил се в храстите и зачакал. И ето, късно вечерта
пак дошъл заекът и почукал по кладенеца:
– Може ли?
Но лъвът нищо не му отговорил, седял тихо.
– Ще взема вода само за къпане, не ми трябва вода за пиене: аз си имам сладка
вода – рекъл заекът.
Но лъвът, както преди, мълчал. Тогава заекът взел черпалото, за да си налее
вода, но лъвът се хвърлил върху него и го хванал. Заплакал заекът и казал:
– Аз не искам вода, мене съвсем не ми трябва твоята вода, моята вода е по-
сладка.
Лъвът помолил:
– Дай ми малко.
И заекът му налял в устата мъничко мед. Лъвът пийнал и рекъл:
– Наистина е сладка, я дай още.
А заекът отговорил:
– Чакай, най-напред трябва да те вържа по-здраво о дървото, за да не паднеш.
– Хайде връзвай – рекъл лъвът нетърпеливо – и дай още вода!
И когато заекът го вързал здраво, лъвът рекъл:
– Хайде, дай де.
Но заекът му отговорил:
– Ти имаш ли ум, лъве?
Той си налял вода, изкъпал се в кладенеца и си отишъл в къщи.
И ето, рано сутринта дошли пак всички животни да видят уловил ли е лъвът заека.
Когато хиената видяла лъва, засмяла се и попитала:
– Е, какво, много ли животни те връзваха, лъве?
Лъвът й отговорил:
– Ох, не приказвай, хиено, той ме надхитри.
Животните го отвързали. Тогава костенурката рекла:
– Аз ще го уловя, ще остана тук тази нощ.
Вмъкнала се костенурката в кладенеца и се скрила под водата. Дошъл заекът при
кладенеца и почукал:
– Има ли тук някой днеска?
Костенурката мълчала. Тогава заекът рекъл:
– Добре, аз ще си взема вода.
Налял си заекът вода и се мушнал в кладенеца да се къпе. Щом проврял там
дясната си лапа, костенурката веднага го хванала. Заплакал заекът и казал:
– Кой си ти? Аз не искам вода, остави ме, моята вода е сладка, искаш ли да ти дам
да опиташ?
Но костенурката все тъй мълчала и здраво го държала за лапата. Тогава заекът
проврял лявата си лапа, но тя хванала и нея. Пак заплакал заекът, искал да се измъкне,
но костенурката, както преди, го държала здраво.
И на сутринта пак дошли животните, видели заека и рекли:
– Най-сетне уловихме заека! Хайде да го вържем и да го отведем при султана.
– Защо отказваше да копаеш кладенец, а сега мъкнеш вода? – попитал го
султанът.
– Заповядай да ме вържат, и аз ще умра – отговорил заекът.
– Вържете го! – заповядал султанът.
– Само не ме връзвайте с кокосово въже* – замолил се заекът, – а ме вържете с
бананово, и аз веднага ще умра, щом ме хвърлите на слънце.
Вързали го с бананово въже и го оставили на слънце. И лежал той така много
часове поред и изведнъж животните чули как пука банановото въже. Тогава рекли на
султана:
– Заекът ще скъса въжето.
Но хитрият заек рекъл:
– Оставете ме, аз умирам.
Най-сетне заекът напрегнал всичките си сили и въжето се скъсало. Тогава хукнал
да бяга, колкото му държат краката, така че никой не могъл да го хване.


* Кокосовото въже е много яко; а банановото, когато изсъхне, лесно се къса.


Приказка на суахили