Хитрият момък

Живееше една бабичка. Тя беше много стисната и глупава като овца. Имаше
бабичката двамина сина, но единият но чина. Другият живееше при нея и работеше
нивите.
Веднъж, когато синът и не беше в къщи, пристигна един войник и похлопа на
пътната врата. Войникът беше капнал от ходене и гладен като вълк. Бабичката го
посрещна.
— Какво искаш? — попита тя.
— Бабо, пусни ме да пренощувам у вас! — рече войникът.
— Ох, бабиното момче, няма къде да те сложа.
— Бабо, дай ми поне нещо за хапване.
— Ох, бабиното момче, какво да ти дам, като нямам нищо?
Войникът поклати глава и се обърна да си ходи. Тогава бабичката го попита:
— Хей, войниче, откъде идеш?
— От оня свят! — рече войникът.
— От оня свят ли? Че аз имам едно момче, което се помина лани, не си ли го
виждал на оня свят?
— Как да не съм го виждал! Той ми е най-добрият приятел. На един одър спим с
него.
— Какво прави момчето ми?
— То, бабо, на оня свят пасе жерави.
— Ох, горкичкият! — въздъхна бабичката.
— Загази твоето момче, защото жеравите все в трънака се навират, а той, да
тича подире им, си изпокъса дрехите.
— Ох, горкичкият!
— Тръгнал е като просяк.
— Чувай, войниче, аз имам един топ вълнен плат. Стори ми една добрина:
отнеси този плат на оня свят и го дай на сина ми да си ушие нови дрехи.
— Може, бабо! — рече войникът, взе плата и се измъкна от селото.
Вечерта от нивата се върна живият син на бабичката.
— Ах, синко — заразправя тя, — ей сегичка ми беше на гости един млад юнак,
дошъл от оня свят. Аз проводих по него цял топ плат за покойния ти брат.
— Майчице, какво си направила? Казвам ти, ще се махна оттук! Ще ида по
белия свят да видя има ли по-глупава жена от тебе. Ако има, ще се върна тука и ще те
храня и поя до края на живота си, ако пък не намеря по-глупава бабичка — не ме
чакай, защото няма да се върна.
И като се обърна, бабиният син кривна по пътя и се за губи.
Вървя, що вървя момъкът — стигна до един господарски дом. Надникна. В
двора се разхождаше една свиня с дванадесет прасета. Момъкът влезе в двора и
почна да се кланя на свинята.
Стопанката на къщата стоеше на трема. Като видя какво прави момъкът, тя се
засмя и поръча на своята прислужница:
— Тичай, Марийке, да видиш защо се кланя онзи глупак на свинята.
Марийка изскочи на двора и попита момъка:
— Хей, глупчо, защо струваш поклони на свинята?
— Моля ти се — рече момъкът, — кажи на господарката си, че съм дошъл да
поканя тая свиня на сватба. Тя е сестра на нашата свиня, а пък нашата свиня се
зажени. Такава е работата. Аз моля твоята господарка да се съгласи да пусне свинята
на сватба. Може и с прасенцата.
Като чу защо е дошъл момъкът, господарката щеше да умре от смях.
— Такъв глупак не съм виждала, откакто съм се родила! — рече тя през сълзи.
— Няма какво, ще я пусна, за да му се посмеят хората. Слушай, Марийке, по-бърже
нареди свинята: сложи и моята шапка, окачи и моя гердан и кажи на ратая да впрегне
каруцата. Нека съседите видят, че моята свиня не ходи пеш на сватба.
Марийка премени свинята и когато ратаят натовари сватбарката и нейните
дванадесет свинчета в каруцата, глупавият момък хвана юздите и шибна конете.
В туй време господарят на къщата беше на лов. Надвечер ловецът се върна.
Неговата жена го посрещна и почна да се превива от смях:
— Ах, мъжо, защо не беше в къщи да видиш какво се случи! У дома пристигна
един глупак и почна да се кланя на свинята. Вашата — каже — свиня е сестра на
нашата. Позволете ми да заведа вашата свиня у дома на сватба, защото нашата свиня
се зажени.
— Ти съгласи ли се? — попита мъжът.
— Разбира се, дадох му свинята заедно с прасетата, дори заповядах да я
натоварят с каруцата. Голям смях падна!
— А откъде е оня глупак?
— Не зная, мъжо.
— Ех, жено, оня глупак не може да се мери по глупост с тебе. Сега да видя къде
ще го намеря.
И като се метна на коня си, сърдитият господар препусна по дирите на
каруцата. Подир два-три часа той наближи каруцата. Момъкът, като угади каква е
работата, скочи на земята, отби конете от пътя и ги отведе в гъсталака. След това се
върна на пътя, сне калпака от главата си и похлупи с него едно гнило клонче. Конникът
наближи и се спря.
— Хей, момче, не мина ли оттук един хитрец с каруца и свиня в каруцата?
— Как да не е минал? Само че той е вече далеко, преди три часа префуча
покрай мене.
— Накъде отиде? Мога ли да го стигна?
— Не вярвам, защото нататък има много кръстопътища, а ти не познаваш този
край.
Господарят се замисли.
— Слушай, момче — рече той, — я иди наместо мене да гониш крадеца. Ако ми
го върнеш с каруцата, ще ти дам голяма награда.
— Не мога, братко, защото съм поставен тука да пазя сокола на моя господар.
— Къде е този сокол?
— Под калпака ми.
— Добре де, аз ще пазя сокола!
— Не, брате, ще го изтървеш, а пък птицата е скъпа.
Моят господар е лош човек, ще ми одере кожата.
— Че колко струва тая птица?
— Хиляда лева.
— Значи, ако я изтърва, ще трябва да платя хиляда лева?
— Тъй си приказваш, а после аз ще отговарям.
— Брей, че си неверник! На ти хиляда лева, яхни моя кон и тичай да догониш
лъжеца, а пък аз ще пазя сокола, защото съм много уморен.
Пое хитрият момък парите, яхна коня и изчезна в гората, а пък господарят седна
на един пън и загледа калпака. Слънцето залезе, почна да се смрачава, а момъкът
още не се връща. Господарят си рече:
— Я да видя какъв е този скъп сокол.
И като вдигна калпака, видя гнилото клонче.
— Брей, че разбойник! Навярно той е същият, който за дигна свинята,
прасенцата и каруцата ми.
Късно през нощта измаменият господар се върна в своя дом. И като се усмихна
на жена си, рече:
— Слушай, твоята свиня е и моя свиня. Нека се повесели на сватбата. Няма да
се караме!
А момъкът откара конете и свинете в къщата на майка си и викна:
— Съгласен съм, майко, да те гледам и да те храня още сто години. Намерих
по-големи глупци и от тебе — те живеят в господарските къщи. Добри хора излязоха.
Подариха ми три коня, една каруца, хиляда рубли, една свиня и дванадесет прасенца!