Хитрата мравка

Една сутрин една малка мравка излезе да търси храна.

„Ще дойде зима — каза си тя. — Земята ще се покрие с лед и сняг. Какво ще намеря тогава да ям? Трябва отсега да си натрупам храна за зимъс, когато стане студено.“

Но не измина много път и ето че срещна една баба, която страшно викаше.

— Защо викаш, бабо? — попита малката мравка.

— Как да не викам? — рече бабата. — Мишките изядат всичкото жито в хамбара ми, стара лисица отвлича всичките ми кокошки, а вълк разкъсва всичките ми агнета.

— Но защо, бабо, не изловиш мишките? Защо не убиеш лисицата и вълка?

— Как да направя това? — рече бабата. — Когато котката влезе в хамбара, мишките се скриват в дупките си. Пък и не се лъжат да влязат в капана, който им слагам всяка вечер. Лисицата прескача в двора ми само нощно време, а пък вълкът е по-силен от мене.

— Ако ми дадеш една торба жито, аз ще убия и мишките, и лисицата, и вълка — каза мравката.

— Ти ли ще убиеш мишките, лисицата и вълка? — извика учудено бабата. — Как може една малка мравка да направи това?

— Аз зная как — рече мравката. — Ще ми дадеш ли една торба жито, ако го направя?

— О, малка мравке — рече бабата, — не една, а две торби жито ще ти дам, ако ми направиш това добро.

Като се спазари, мравката занесе в ливадата, която беше зад хамбара на бабата, няколко късчета сирене. После влезе в хамбара и извика:

— Мишки, мишки! В ливадата зад хамбара има чудесно сирене. Какво стоите тук?

— Благодарим ти, мравке, че ни каза! — отговориха мишките и се завтекоха всички към ливадата.

Тогава мравката бърже отиде при котката, па й каза:

— Како Мацо, всичките мишки от хамбара са сега отвън на ливадата. Иди по-скоро да ги изядеш!

— Тъй ли? — рече котката. — Ела да видиш как ще ги изловя — и се втурна към ливадата.

Когато малката мравка стигна до ливадата, котката беше вече издушила всичките мишки и те лежаха натъркаляни по земята.

Тогава мравката отиде при бабата и рече:

— Всичките мишки са избити вече. Ела да ги видиш.

Бабата отиде в ливадата, видя натъркаляните по земята мишки и рече:

— Благодаря ти много, малка мравке! Но как ще убиеш лисицата и вълка?

— Почакай и ще видиш — отговори мравката.

Тогава тя отиде в гората, гдето живееше старата лисица.

— Кума Лисо! Кума Лисо! — извика мравката. — Има една чудесна, тлъста кокошка в ливадата зад хамбара.

— Сега ще ида да я уловя! — каза Кума Лиса и се запъти към ливадата.

Веднага мравката се затича да намери едно куче. Като го намери, рече му:

— Тичай по-скоро в ливадата зад хамбара! Там има лисица.

— Бау-бау! — извика кучето. — Сега ще ида да я хвана! — и бързо се спусна към ливадата.

Когато малката мравка пристигна в ливадата, лисицата лежеше там, удушена от кучето.

Тогава тя отиде при бабата и рече:

— Бабо, няма я вече лисицата. Тя е убита. Ела да я видиш.

— Колко съм ти благодарна, добра мравке! — рече бабата зарадвана, когато видя мъртвото тяло на лисицата. — Но как ще убиеш големия вълк? Той е тъй силен!

— Почакай и ще видиш — каза мравката.

И тозчас отиде при ямата, дето спеше вълкът.

— Кумчо Вълчо — каза тя, — има едно тлъсто агне в ливадата зад хамбара. Какво спим тук!

Вълкът се втурна към ливадата. Но там мравката бе оставила да го чака кучето. Когато вълкът пристигна в ливадата, то се хвърли върху него и го удуши.

Малката мравка пак отиде при бабата.

— Ела да видиш вълка — рече тя. — И той е вече удушен.

Когато бабата видя мъртвия вълк посред ливадата, тя много се зарадва.

— Благодаря ти много, малка умна мравке! — каза бабата. — Ето ти две торби жито за награда.

Мравката пренесе житото у дома си и така си приготви храната, която й трябваше за през зимата.