Хитър Петър надхитря Настрадин Ходжа

Вървял си един път Хитър Петър край къщата на Настрадин Ходжа. Като минал край прозореца, захванал да си пее. Настрадин Ходжа се разбудил, ядосал се и завикал на Хитър Петър:

— Хай оттука бре, келешино! Не даваш на човека да си подремне малко следобед!

А Хитър Петър започнал да се моли:

— О, господи, изпрати ми сто жълтици! О, господи, изпрати ми сто жълтици! С една да са по-малко, няма да ги барна! С една да са по-малко, няма да ги барна!

Ходжата слушал, слушал, па си рекъл: „Чакай да видя дали няма да ги барнеш!“ И взема, та хвърля в една копринена кесия деветдесет и девет жълтици.

Хитър Петър това и чакал. Грабнал кесията и почнал да брои жълтиците. Брои, брои — излизат деветдесет и девет; брои, брои — пак деветдесет и девет. Накрая си рекъл:

— Прав е господ! Праща ми деветдесет и девет жълтици и кесията струва една жълтица — ето ти късмет!

Туря си кесията в джоба и си заминава. Настрадин Ходжа, като видял тая работа, заприпкал след него и почнал да вика:

— Защо не си изпълняваш обещанието бре, кучи сине! Нали жълтиците са деветдесет и девет, защо ги вземаш! Аз като те слушах, хвърлих ти деветдесет и девет жълтици, та да видим дали ще си спазиш думата! Скоро ми дай кесията!

А Хитър Петър му казва:

— Тая работа. Ходжа, може да реши само съдията! Той трябва да каже кой е крив, кой е прав!

Ходжата се съгласил да отидат при съдията. Ама Петър рекъл:

— Хубаво е да идем, ама с тия скъсани дрехи хич не съм за съдията! Как ще се явя пред него?

Ходжата му дал неговата дреха и му рекъл:

— На, облечи я, та да вървим! Хитър Петър облякъл хубавата дреха, поогледал се, па казал:

— Ходжа, не бива с тая хубава дреха да ходя пеша! Ако има едно магаре, ще ида при съдията! И Ходжата, що да чини, рекъл му:

— Хайде, аз имам пет мулета! Да вземем от тях двете и да вървим!

Качил се Хитър Петър на едното муле, а Ходжата на другото и, хайдехайде, отиват при съдията.

Както му е ред. Ходжата почнал да се оплаква от Хитър Петър и да разправя как е била работата. Съдията попитал Хитър Петра:

— Вярно ли е бре, що казва Ходжата? Хитър Петър се изтупанил и рекъл:

— Нищо не е вярно, господин съдия! Той лъже и око му не мигнува! Той може сега да каже, че и дрехата, що ми е на гърба, е негова!

Ходжата, като чул това, завикал:

— Моя е дрехата! Аз му я дадох, та да дойде тука! Хитър Петър рекъл:

— Е, виждаш ли, съдийо, че и това лъже! Сега пък може да рече, че и мулето, с което дойдох дотука, е негово!

— Мое е мулето, мое е! Аз му го дадох, че не искаше да ходи пеш!

Съдията се ядосал, оправдал Хитър Петра и конфискувал мулето на Ходжата.

Като излезли навън. Хитър Петър рекъл на Настрадин Ходжа:

— Ходжа, Ходжа, друг път, като ме срещнеш, надалеко да бягаш, че аз съм Хитър Петър и с мене наглава не можеш излезна!

— Брей — рекъл Ходжата, — та аз да знаех, че ти си Хитър Петър, хич нямаше да се захващам с тебе!

И оттогава го било страх от Петра, че бил по-хитър от него.