Хитър Петър младоженец

Навремето, както е било по стария обичай, всеки младоженец ходел да кани кума си по Великден с печено прасенце. Нали е младоженец, и Хитър Петър приготвил печено прасенце, бъклица с червено вино и една топла погача. Заредил дисагите на рамо и тръгнал за съседното село да гощава кума си.

Бързал Хитър Петър и стигнал тъкмо за обед. Събрали се на софрата кума, кумата и всичките им деца. Сваля кумецът дисагите от рамо и започва да нарежда софрата едно по едно, както му била заръчала жена му. След това им целунал ръка и почнали да обядват. Но такъв бил обичаят, че докато кумът обядва, младоженецът трябвало да играе пред него хоро. И Хитър Петър почнал да играе. Играл, играл и се много уморил. Тъкмо мислел да спре, кумът рекъл:

— Така ще е тая!

Той искал да каже за гощавката. А Хитър Петър извикал:

— Така ще е то! — и спрял да играе.

Кумът му се много развеселил от ума на Хитър Петър и му дал армаган едни нови кундури. След гощавката Петър ги обул и си тръгнал за тяхното село. Но някои хитреци, като видели, че е с нови обуща, решили да му ги откраднат, та да се върне вкъщи бос. Пресрещнали го на пътя и му рекли:

— Ей, Петре, ако се качиш на това високо дърво, ще ти дадем сто лева!

Хитър Петър разбрал накъде отива работата и им рекъл:

— Ще се кача, ама първо ми дайте парите! Те му дали парите. Петър си събул кундурите, пъхнал ги в дисагите и почнал да се катери по дървото с дисагите на рамо.

Ония отдолу му завикали:

— А бре, Петре, остави дисагите долу, ние нали сме тука!

Хитър Петър им отвърнал:

— Аз си знам работата, приятели. Горе може да намеря друг път и оттам да се върна вкъщи.

И тъй, Хитър Петър хем си запазил новите кундури, хем си спечелил сто лева!