Хитър Петър и гостилничарят

Отишъл веднъж нашият Хитър Петър на панаир. А там –
гъмжило от хора. Едни продават, други купуват, трети ядат и пият в
гостилниците. Спрял пред една готварница и надникнал през
отворената врата. Вътре гостилничарят, опретнал ръкави, подклаждал
десетина тенджери с яденета – едно от друго по-хубави. Хитър Петър
бил гладен, но си нямал пари. Какво да направи? В торбичката си той
носел само един сух крайщник от хляб. Извадил си крайщника и
протегнал ръка към една от тенджерите, от която излизала най-гъста
пара. Подържал хляба си над захлупената тенджера, додето се
понакваси от парата и поомекне. Сетне си го изял сладко-сладко и си
тръгнал.
Гостилничарят, който го наблюдавал мълчаливо, му пресякъл
пътя:
– Хей, мой човек, къде тръгна, без да платиш?
– За какво да платя?
– За яденето.
– Хубава работа, ти не видя ли, че аз опитах само парата на
тенджерата ти?
– Пара, пара, но и тя струва пари. Аз за тая пара, дето я изяде
със сухия си хляб, дърва съм горил, вода съм носил, тенджера съм
подклаждал! – занареждал гостилничарят.
– Брате – рекъл кротко Хитър Петър, – разбирам, но какво да ти
дам, като нямам пукната пара?
– Щом нямаш пари, ще изядеш десет тояги, че да запомниш кога
си лапал чужда пара! – развикал се гостилничарят.
Като почнала разправията, пред гостилницата се насъбрала
навалица.
– Удряй! – рекъл Хитър Петър и застанал на слънце. – Вземи
тоягата и удряй, но си отваряй очите да не ме докоснеш, тъй както аз
не докоснах яденето ти. Инак ще играе дървен господ по гърба ти.
– Какво да удрям? – смаял се гостилничарят.
– Удари десет тояги на сянката ми!
Всички наоколо прихнали да се смеят. Гостилничарят засрамен
се скрил в гостилницата.