Хитър Петър и чорбаджията

Събрали се селските главатари под едно дърво да оправят
общите работи. Отишъл и Хитър Петър да послуша какво ще решат.
Най-старият чорбаджия, който имал зъб на Хитър Петра, намислил да
го направи за смях и да го прогони. Пресегнал се, грабнал му калпака
и го ударил върху земята.
Хитър Петър нищо не казал. Навел се, взел си калпака, отърсил
го и се обърнал към първенците:
– Да ви разкажа ли една приказка?
– Разказвай! – отвърнали всичките.
– Едно време – започнал Хитър Петър – цар Соломон, който
разбирал езика на животните, заповядал да се извървят пред него
всичките горски жители, за да чуе какво си приказват и да узнае какво
става в гората.
Седнал на златния си трон пред двореца, а от двете му страни
се наредили неговите големци. Навървйли се животните. Най-напред
вървели лъвовете, подире им – слоновете, сетне мечките, вълците,
зайците. Всички минавали пред Соломона кротко и прилично.
Минавали шепнешком.
Най-сетне дошъл редът и на магарето.
Щом наближило до Соломона, то навирило опашка, опънало
шия, захванало да реве, колкото му глас държи, заподскачало и
заритало.
– Какво правиш, братовчеде? – възмутил се конят от държането
на магарето. – Ти посрами рода ни!
– Аз – отвърнало магарето – на такова високо място и пред
толкова народ ако не си покажа магарията, къде другаде?
Старият чорбаджия разбрал накъде бие тая приказка, потънал в
земята от срам и тихомълком се измъкнал от събранието.