Хиената и месечината

Веднъж хиената намерила кост. Сграбчила я и я помъкнала в уста. А в това време
изгряла месечината и се огледала в неподвижната вода. Видяла хиената това, хвърлила
костта и се гмурнала в реката да хване месечината, защото помислила, че във водата
има парче сланина. Но когато скочила във водата, потопила си главата и не намерила
нищо. Водата се размътила и отражението изчезнало. Върнала се хиената пак на брега,
седнала и зачакала. Отново затихнала водата и отново се появила в нея месечината.
Хиената пак се хвърлила във водата и пак нищо не уловила. И така правила много пъти,
но все напразно.
А през това време дошла друга хиена и щом видяла захвърлената кост, грабнала я
и избягала, като оставила първата хиена да лови месечината.
А първата хиена продължавала своята безполезна работа чак до зори, докато не
залязла месечината и не изчезнало отражението й във водата. На следната нощ хиената
пак се върнала и отново продължила да лови месечината във водата, но не могла нищо
да улови.
И затова на човек, който върши нещо подобно, казват:
– Приличаш на хиената, която щом видяла месечината във водата, захвърлила
костта, а уловила нищото.

Приказка на зулу