Хиена и горски котак

На хиената умряло малкото. И на горския котак също умряло малкото. Станало им
тежко да живеят в този край и намислили да го напуснат и да си потърсят друг дом.
Вървели, вървели, докато хиената рекла, че няма да отиде по-нататък. Мястото й
харесало и тя решила следния ден на разсъмване да почне да коси тревата, за да си
построи дом. И на котака мястото също се харесало и затова, когато хиената отишла да
спи, разчистил го от тревата, а чак след това легнал да спи.
Събудила се хиената на сутринта и видяла, че цялата трева е окосена.
– О! – извикала тя. – Какво хубаво място. Тъкмо се наканих да окося тревата, и тя
сама се окоси цялата.
Като казала това, хиената взела да събира тревата, а като събрала всичко,
отишла си.
Тъкмо хиената си отишла, събудил се котакът.
– Какъв хубав край – рекъл котакът, – наканих се да прибера тревата, а тя изчезна
сама.
После отсякъл няколко дървета, сложил ги на земята и си отишъл.
А хиената се върнала, забила дървените стълбове в земята и отново си отишла.
Дошъл котакът.
– Ето това е хубаво – рекъл си той, – стълбовете сами са се набили в земята,
остава ми само да отрежа бамбук.
Отрязъл котакът няколко бамбукови пръти и ги сложил на земята, а после пак
отишъл някъде по работа.
Дошла хиената и закрепила бамбуковите пръти върху стълбовете.
– Я виж, прътите сами са се закрепили върху стълбовете! – рекъл върналият се
котак.
После взел слама и почнал да застила с нея покрива на къщата.
– Ама работа! – провикнала се хиената, щом видяла къщата готова. Тя разделила
къщата на две половини: едната за себе си, а другата – за мъжа си.
– Добре, че къщата е разделена на две части – рекъл котакът. – В тая част ще
живея аз, а тук ще живее жена ми. След пет дни ще се върна с покъщнината си и ще
заживея тук завинаги.
И наистина след няколко дни котакът се върнал с цялата си покъщнина и заживял
в оная половина от къщата, която му харесала. А през това време във втората половина
на къщата се настанила хиената – тя също сколасала, да отиде и да вземе своята
покъщнина. И всеки от тях мислел, че освен него никой не живее в къщата. Но веднъж
чули шум и двамата, хиената и котакът, така се уплашили, че избягали от къщи.
Бягали, бягали и изведнъж се срещнали.
– Какво правиш тук, хиено? – попитал котакът.
– Построих си дом – отговорила хиената, – заживях в него, но някой се е настанил
в него и ме изгони оттам. Дори не знам кой е.
– Ами че същото се случи и с мен – рекъл котакът. – А какво хубаво място имах!
Едва отсякох дърветата, и стълбовете сами се забиха в земята.
– А аз тъкмо се наканих да окося тревата, и тя се окоси сама.
И побягнали хиената и котакът по-нататък. И така бягат и досега. Един друг не се
виждат и не могат да намерят своя дом.

Приказка на еве