Готованка

Баба Меца цяло лято наготово яла, дебеляла. Кога зима наближила, в дупката си тя се скрила, дълбоко заспала.

Другите животни се събрали и против Мецана заревали:

— Ние отдих никога не знаем, а тя наготово дебелее. Цяла зима все се излежава!

— Смърт, смърт заслужава!

— Да дойде тук пред царя!

— Пред него нека отговаря!

Лъвът пратил Зая Бая да повика на съд Баба Меца.

Ходил Заю, ходил и се върнал.

Кой Мецана от сън би помръднал!

Що да сторят?

Отложили съда за напролет.

Пуква пролет. Грейва топло слънце. Баба Меца от сън се събужда и излиза навън, из гъстака.

Тича Заю и на Меца дума:

— Хайде с мене, Бабо Мецо, че Лъвът те вика. Страшен съд те чака!

Баба Меца се уплашва, ала тръгва с Зая Бая. Стигнали при Лъва. Наоколо се събрали всичките животни. Заревали против Меца:

— Ах, Мецано, готовано!

— Да лежиш ти цяла зима!

— Де това го има!

— Смърт, смърт да отсъди Лъвчо!

Баба Меца поклон сторва и на лъва сладкодумно заговорва:

— Чуй ме, Лъве! Не току-тъй аз се излежавам. Баба Зима и Пролетта с това улеснявам, Те до мене се допитват. Щом на лява страна легна, зимата започва. Падат мъгли. Сняг завали. Всичко леденее. Мраз затрещи. Скреж заблести. Бесен вихър вее. Ала щом на дясна страна се обърна, баба Зима си отива. И пристига Пролетта красива. Грее слънце. Зеленей тревица. Пее песен подранила птица. За всичко туй смърт ли заслужавам?

Усмихнал се Лъвчо, па й рекъл:

— Браво, Мецо, браво! Знаеш добре да се излежаваш. Но умееш и отговор да даваш. Хайде иди си и живей си, както си живяла!

Животните заревали:

— Долу Лъвчо! Не ни трябват съдници такива! Не искаме готованци! Да се махат далеч от гората! С труд и правда тука ще живеем!

И животните задружно пропъдили надалеко ленивата Баба Меца и закрилника й Лъвчо.