Госпожа Труде

Живяла някога една девойка, която била доста непослушна и страшно
любопитна. Каквото и да кажели родителите й, тя изобщо не ги слушала.
Веднъж девойката казала на майка си и на баща си:
— Толкова много съм слушала за госпожа Труде, че ми се иска да
отида при нея. Хората казват, че там има странни неща, и съм много
любопитна да ги видя.
Майка й и баща й строго й забранили да отиде там и рекли:
— Госпожа Труде е лоша жена; тя е магьосница и ако ти отидеш при
нея, не искаме повече да знаем за теб.
Ала девойката не ги послушала и отишла при госпожа Труде.
— Защо си толкова бледа? — попитала я госпожа Труде.
— Ах — отвърнала девойката и цялата затреперила, — изплаших се от
това, което видях!
— А какво видя?
— Видях един черен човек на мелницата — казала девойката.
— Това е бил въглищарят.
— Но аз видях и зелен човек! — извикала девойката.
— Това е бил ловецът.
— Видях още и червен човек!
— Това е бил месарят.
— О, госпожо Труде — рекла девойката, — колко се изплаших! Като
надникнах през прозорчето, вместо вас видях дявол с огнена глава!
— О, та ти си видяла самата магьосница — казала госпожа Труде. —
Отдавна те чакам да дойдеш — всичко бих дала, за да ми посветиш.
В същия миг госпожа Труде превърнала девойката в цепеница и я
хвърлила в огъня. А когато цепеницата се разгоряла, тя седнала до
огнището, потрила доволно ръце и казала.
— Ето, сега вече свети ярко!