Господар на господарите

Веднъж едно момиче отишло на панаира, за да си търси място за прислужница. Един стар, смешен на вид мъж я наел и я завел у дома си. Там той й казал, че трябва да я научи някои неща, защото си имал свои имена за нещата.

И я попитал:

— Как ще ме наричаш?

— Господарю, или господине, или както пожелаете — отговорила тя.

Той казал:

— Трябва да ме наричаш господар на господарите. А как ще наречеш това? — и посочил леглото си.

— Креват или легло, или както пожелаете.

— Не, това е моята лепка. А как наричаш това? — посочил той тесните си панталони.

— Бричове, или панталони, или както пожелаете, господине.

— Трябва да ги наричаш фишеци и бомбички. А как наричаш това? — посочил той котката.

— Котка, или коте, или както пожелаете, господине.

— Трябва да я наричаш белолика мацка. А това? — посочил той огъня. — Как го наричаш?

— Огън, или пламък, или както пожелаете, господине.

— Трябва да го наричаш жежко петле, а това как? — продължил той, посочвайки водата.

— Вода, или течност, или както пожелаете, господине.

— Не, чучур-мочур се нарича. А как наричаш това? — попитал той, сочейки къщата.

— Къща, или дом, или както пожелаете, господине.

— Трябва да я наричаш високовърха планина.

Същата нощ прислужницата уплашена събудила господаря си и казала:

— Господарю на господарите, отлепи се от лепката си и си обуй фишеците и бомбичките, защото на опашката на белоликата мацка се е закачила искра от жежкото петле и ако не вземеш от чучур-мочура да я залееш, високовърхата планина ще стане цялата на жежко петле!



Това е то!