Горската къща

В малка къща край гората живеел беден дървар с жена си и трите си
дъщери. Една сутрин, като отивал да сече дърва, казал на жена си:
— Изпрати голямата ни дъщеря да ми донесе обяда. А за да не се
загуби — добавил той, — ще взема просо и ще ръся по пътя.
Когато станало пладне, момичето взело едно гърне със супа и
тръгнало. Ала врабчетата били изкълвали просените зърна и момичето не
могло да намери пътя. Тръгнало наслуки и навлизало все по-навътре в
гората. Слънцето залязло, станало тъмно; дърветата зашумели в мрака,
чувал се само зловещият писък на кукумявките. Момичето изтръпнало от
страх. Изведнъж то съзряло светлинка в далечината, която трепкала между
дърветата. „Там сигурно живеят хора, те ще ме подслонят през нощта“ —
помислило си момичето и се запътило към светлината. Скоро стигнало до
една къща, почукало на вратата и отвътре се обадил дрезгав глас:
— Влез!
Момичето отворило вратата и видяло беловлас старец, който седял до
печката, подпрял лице върху дланите си, а бялата му брада се спускала до
земята. До него лежали три животни: една кокошчица, едно петле и една
пъстра крава.
Момичето казало на стареца, че се е загубило в гората и го
помолило за подслон.
Старецът казал:
— Хайде, кокошчице,
заедно с петлето ми
и ти, пъстра краво,
чухте и кажете
какво да правим с нея?
— Дукс! — отвърнали животните.
Това навярно означавало „съгласни сме“, защото старецът продължил:
— Тук има всичко в изобилие. Отиди в кухнята и ни сготви нещо
вкусно за вечеря.
Момичето отишло в кухнята и сготвило вкусна гозба. Но за животните
не се сетило. Сложило блюдото на масата, седнало до беловласия старец и
добре си хапнало. Като се нахранило, казало:
— Много съм уморена. Къде има легло, за да си легна?
Тогава животните казали:
— Ти със него яде,
ти със него пи,
а на нас не даде,
дето свариш спи!
Но старецът казал:
— Качи се по стълбата. Там ще видиш стая с две легла. Постели
чисти чаршафи и си легни. След малко и аз ще дойда да си легна.
Момичето се качило в стаята, постлало чисти чаршафи и легнало в
едното легло, без да дочака стареца. Старецът дошъл, видял, че момичето
си е легнало и недоволно поклатил глава. И като видял, че е заспало
дълбоко, отворил един капак на пода и то пропаднало в избата.
В същото време дърварят се прибрал у дома и се скарал на жена си,
че го е оставила гладен цял ден.
— Не съм виновна — отговорила тя. — Дъщеря ни тръгна с обеда, но
сигурно се е загубила по пътя и утре ще се върне.
На сутринта дърварят станал рано и преди да отиде да сече дърва,
поръчал на по-малката си дъщеря да му занесе храна.
— Ще взема малко леща — казал той, — ще ръся по пътя, за да не се
загубиш.
По пладне момичето тръгнало с една кошница, но както и предишния
ден, горските птици били изкълвали лещените зърна. Момичето дълго се
лутало из гората, докато се спуснала нощта. Накрая стигнало до къщата на
беловласия старец, влязло и помолило за подслон. Старецът отново попитал
животните:
— Хайде, кокошчице,
заедно с петлето ми
и ти, пъстра краво,
чухте и кажете
какво да правим с нея?
Животните пак отговорили:
— Дукс!
И всичко станало както предишния ден: момичето сготвило вкусна
гозба, хапнало и пийнало със стареца, но не се сетило за животните. А
когато попитало за легло, те отговорили:
— Ти със него яде,
ти със него пи,
а на нас не даде,
дето свариш спи!
Когато заспало, старецът дошъл, погледнал, поклатил недоволно
глава и го пуснал в избата.
На третата сутрин дърварят казал на жена си:
— Днес ще изпратиш най-малката ни дъщеря да ми донесе обяда. Тя
винаги е била добра и послушна, ще върви все по пътя и няма да скита
насам-натам като сестрите си.
— Нима ще загубя и най-милото си чедо?
— Не се тревожи — казал бащата, — това момиче няма да се загуби.
То е умно и разбрано. Освен това ще взема грахови зърна — те са по-
големи от лещените и ще му показват пътя.
Ала когато момичето тръгнало към гората с кошница в ръка,
гургулиците били вече изкълвали граховите зърна и то не знаело накъде да
върви. Разтревожило се, уплашило се и непрекъснато си мислело как
добрата му майка ще плаче, ако не се прибере у дома. Най-сетне, когато
съвсем се стъмнило, то зърнало светлинката и спряло пред горската къща.
Помолило любезно да го приютят през нощта, а беловласият старец попитал
отново животните:
— Хайде, кокошчице,
заедно с петлето ми
и ти, пъстра краво,
чухте и кажете
какво да правим с нея?
— Дукс! — отговорили животните.
После момичето отишло до печката, погалило кокошчицата и петлето,
почесало пъстрата крава между рогата. А след това сварило вкусна супа,
сложило блюдото на масата и казало:
— Може ли аз да ям до насита, а добрите животни да стоят гладни? В
кухнята има всичко, ще се погрижа най-напред за тях.
Отишло в кухнята, взело ечемик и го изсипало пред кокошчицата и
петлето, а на кравата донесло цял наръч ухаещо сено.
— Хапнете си сладко, мили животни — казало то, — а пък ако
ожаднеете, ще ви донеса и прясна водица.
След като нахранило и напоило животните, момичето седнало до
стареца и изяло толкова, колкото било останало. След малко кокошчицата и
петлето мушнали главици под крилата си, а пъстрата крава притворила очи.
Тогава момичето казало:
— Не е ли време да спим?
Старецът попитал животните:
— Хайде, кокошчице,
заедно с петлето ми
и ти, пъстра краво,
чухте и кажете,
това ли е право?
— Дукс — отговорили животните.
— Ти със всички яде
ти със всички пи —
постели на дядо
и легни да спиш!
Момичето се качило в стаята, постлало чисти чаршафи и когато
всичко било готово, старецът дошъл и легнал в едното легло. Момичето
легнало в другото и заспало.
Спало спокойно до полунощ, когато изведнъж се събудило от страшен
шум. Всичко пращяло, вратата се отворила и се блъснала в стената,
гредите скърцали. Накрая се чул страшен трясък сякаш рухнал покривът. Но
скоро всичко утихнало и момичето отново заспало.
Ала когато на другата сутрин слънцето изгряло и то се събудило, се
смаяло от почуда. Лежало в разкошна зала; по стените върху зелена
коприна растели златни цветя; леглото било от слонова кост, а завивката
— от червено кадифе. Пред леглото имало пантофки, везани с бисери.
Момичето помислило, че сънува, но влезли трима прислужници и го попитали
какво ще заповяда.
— Излезте — отговорило момичето. — Аз веднага ще стана и ще сваря
супа на стареца, а после ще нахраня гиздавата кокошчица, гиздавото петле
и гиздавата пъстра крава.
Помислило си, че старецът вече е станал и погледнало към леглото
му, но там лежал не той, а някакъв непознат човек. Момичето го
разгледало и видяло, че е много красив и е съвсем млад. В този миг той
се събудил и казал:
— Аз съм царски син и бях омагьосан от една зла вещица като
беловлас старец. Тя превърна и тримата ми прислужници в кокошчица, петле
и пъстра крава. Само някое момиче с добро сърце, което обича не само
хората, но и животните, можеше да развали магията. Дойде ти и понеже си
добра и милостива, в полунощ настъпи моето избавление.
След това царският син заповядал да приготвят разкошно сватбено
пиршество.
— А къде са моите сестри? — попитало момичето.
— Затворих ги в избата, а утре ще ги заведат в гората да слугуват
на един дървар дотогава, докато се научат да бъдат добри с животните.