Голямата лъжа

Един ден излязла такава заповед:

— Който иде при царя и му каже някоя голяма, хубава лъжа, царят ще му даде два чувала пари!

Тръгнали глашатаи по села и градове да търсят опитен майстор лъжец. Запътили се към столицата и много лъжци. Отивали, опитвали се да кажат голяма лъжа, но не успявали. Царят все отговарял:

— А, вятър те вее тебе! Не можеш ме излъга! Тая, дето я разправяш, аз я зная още от преди дваисет години!

Чул за тази работа и Хитър Петър. Приготвил той магарето, метнал два празни чувала и потеглил за престолния град. Като стигнал и похлопал на царската порта, царят излязал и го попитал:

— Какво искаш, човече? Защо си дошел? Да не искаш и ти да ми кажеш някоя голяма лъжа? Ама мисли добре, че на мене не ми минават…

— Не ми трябват на мене вашите лъжи! отговорил Хитър Петър. — Аз съм дошъл за друго. Едно време баща ти, бог да го прости, водеше война с турците, та му трябваха много пари. Тогава аз му дадох два чувала жълтици, та съм дошъл сега да си ги взема, че митрябват!

— Ба! — рекъл царят. — Има си хас! Баща ми ще тръгне от тебе да взема пари на заем! Ама че голяма лъжа!

— Е, като е лъжа, дай заповед да ми напълнят тия чували с жълтици — нали си обещал да дадеш толкова пари на онзи, който ти каже някоя голяма лъжа! Ако пък е истина — напълни ми чувалите, да платиш борча на баща си! — рекъл Хитър Петър.

Царят се видял в чудо. Мислил, мислил, па разбрал, че няма да излезе наглава с Хитър Петър, та заповядал да му напълнят чувалите от царската хазна и да го изпратят.