Глупавата сестра

Имало едно време три сестри. Най-малката не била кой знае колко умна, затова по-големите я оскърбявали, подяждали и все глупачка й казвали.

Най-голямата сестра имала малко момченце. Отишли веднъж по-големите сестри на реката да перат дрехи, взели да изкъпят и детенцето. Дошла глупавичката сестра и казала:

- Ех, че сте глупави! Защо търкате детето до побеляване? Може да го види лебед, да го помисли за свое лебедче и да го отнесе.

Не я послушали сестрите, измили те детето до побеляване, сложили го на брега да спи и се заловили да перат дрехите. В това време долетяла вещица, превърнала се в лебед и отнесла детето. Излизат сестрите на брега и що да видят - детенцето го няма!

- Къде е детето? Къде е детето? - развикали се те.

- Аз нали ви казвах, не мийте толкова детето - отвърнала глупавичката сестра. - Докато перяхте, долетя тук вещица, превърна се на лебед и отнесе детенцето.

- Аз ще отида да търся детето - рекла средната сестра, отрязала си парче хляб, взела къс сланина и тръгнала на път.

Върви тя и гледа: на една поляна растат круши, ябълки и вишни, а клоните им се превиват от плод.

- Девице сестрице, набери си круши, облекчи клоните ми - помолила се крушата.

- Време нямам - отвърнала средната сестра и се затичала по-нататък.

Стигнала до ябълковото дърво.

- Девице сестрице, набери си ябълки, облекчи клоните ми!

- Време нямам - отвърнала сестрата и се затичала по-нататък. Тича тя и гледа: насреща й пещ, пълна с баници.

- Девице сестрице, извади отвътре баниците, че ще прегорят!

- Време нямам - отвърнала сестрата и се затичала по-нататък.

Стигнала до една шарена крава, която пасяла на ливадата.

- Девице сетрице, издой млякото ми, облекчи ме!

- Време нямам - отвърнала сестрата и продължила. Взело вече да се смрачава. Видяла сестрата светлинка в далечината и забързала нататък. А там - малка къщичка. Влязла сестрата в къщичката и що да види: до вратата печка, до печката мърка голям сив котарак, а в ъгъла - струпан наръч дърва. На одъра до стената лежи вещицата, до нея спи детенцето. Погледнала вещицата гостенката и рекла:

- Приближи се, дъще, и ме попощи. Ако се гнусиш с ръце, вземи от ъгъла пръчка.

Взела сестрата една пръчка и взела да пощи главата на вещицата. Задрямала вещицата, скоро заспала дълбоко. Грабнала сестрата детето и - беж да я няма! Събудила се вещицата, яхнала метлата и полетяла след сестрата. А в това време тя стигнала до кравата. Чула сестрата, че вещицата пухти след нея. Дотичала до кравата и я помолила:

- Кравичке пъструшке, спаси ме от вещицата!

- Ти не щя да ме издоиш, и аз няма да те спася! - отвърнала кравата.

Стигнала сестрата до пещта.

- Пещице мила, спаси ме от вещицата!

- Ти не извади баниците, няма и аз да те спася! - отвърнала пещта.

Стигнала сестрата до ябълковото дърво.

- Ябълко-ябълчице, спаси ме от вещицата!

- Ти не облекчи клоните ми, няма и аз да те спася! - отвърнало дървото.

Стигнала сестрата до крушата.

- Крушке-крушчице, спаси ме от вещицата!

- Ти не облекчи клоните ми, няма и аз да те спася - отвърнало дървото.

Настигнала вещицата сестрата и й отнела детенцето. Върнала се сестрата без детето и разказала всичко. А глупавичката сестра рекла:

- Дайте ми хляб и сланина, аз ще ви донеса детето!

Помислили, помислили сестрите и й казали:

- Е, какво пък, върви, щом искаш!

Дали те на глупавичката си сестра комат хляб и парче сланина и я изпроводили.

Върви девойката и яде хляб със сланина. Стига тя до крушата.

- Девице сестрице, набери си круши, облекчи клоните ми! - моли се дървото.

- Ех, че хубави круши! - чуди се сестричката. - Добре, крушово дръвче, ей сега!

Че като взела глупавичката сестра да тръска дървото, като почнала да брули круши, без малко да обрули всичките. Събрала пълна престилка круши, върви и яде.

След малко стигнала до пещта.

- Девице сестрице, извади отвътре баниците, ще прегорят! - моли се пещта.

- Ех, че хубави баници! - почудила се глупавичката сестра като надникнала в пещта. - Добре, пещице, ей сега!

Извадила тя баниците, напълнила си престилката. Стигнала най-после до кравата.

- Девице сестрице, издой ми млякото, облекчи ме! - помолила се кравата.

- Добре, пъструшке, ей сега ще си пийна прясно млечице - отвърнала сестричката.

Надоила тя в хлебната кора мляко, напила се и продължила пътя си.

Взело вече да се смрачава. Намерила девойката в гората къщичката на вещицата. Гледа: вещицата лежи на одъра, а до нея спи детенцето. Погледнала вещицата гостенката и рекла:

- Приближи се, дъще, и ме попощи. Ако се гнусиш с ръце, вземи една пръчка от ъгъла.

Взела сестричката една пръчка от ъгъла и почнала да пощи главата на вещицата. Задрямала вещицата, скоро заспала. Взела девойката от пода глина и замазала очите на вещицата. Хвърлила после парчето сланина на котарака, грабнала детето и - беж да я няма! Събудила се вещицата, скочила от одъра, но не може да отвори очи. Разбрала, че са замазани с глина и закрещяла:

- Тази негодница, дето беше тук, ми е замазала очите! Ела бързо при мен, котенце, помогни ми да отворя очи!

- Има време, има време - замъркал котаракът. - Сега ям сланина.

- После ще си доядеш, котенце. Ела по-бързо, отвори ми очите!

- Има време, има време - измъркал пак котаракът. - Ям сега сланина. Като я доям, тогава ще ти помогна.

Зачакала вещицата котарака да дояде сланината. Доял я той и тогава помогнал на вещицата да си отвори очите. Вещицата веднага яхнала метлата и полетяла след девойката.

А девойката през това време стигнала вече до кравата и извикала:

- Кравичке-пъструшке, от вещицата ме спаси!

- Щом ти ме послуша и аз ще ти помогна - отвърнала кравата.

Застанала тя насред пътя и взела да боде вещицата - не й дала да мине. А сестричката в това време стигнала до пещта:

- Пещице мила, от вещицата ме спаси!

- Щом ти ме послуша, и аз ще ти помогна! - отвърнала пещта и взела да замерва с тухли вещицата, не й давала да мине.

Стигнала девойката до ябълковото дърво:

- Ябълко-ябълчице, от вещицата ме спаси!

- Щом ти ме послуша и аз ще ти помогна - отвърнало дървото и взело да шиба вещицата е клоните си, не й давало да мине.

Стигнала сестричката до крушата:

- Крушке-крушчице, от вещицата ме спаси!

- Щом ти ме послуша, и аз ще ти помогна - отвърнала крушата и разпростряла клони, препречила пътя на вещицата.

Тук вече вещицата изгубила и последните си сили. Строполила се под крушата и издъхнала. А глупавичката сестра върнала детенцето на майка му здраво и читаво.