Главата и опашката

Тръгна магарешката глава на път. Навърви се подире и опашката.

- Къде отиваме? - попита опашката.

- Бягаме - отвърна главата.

- Защо бягаме?

- Бягаме от циганина, нашия господар. Снощи, като се върнахме в къщи от пазар, чух циганката.

- Манго - рече тя, - кога родя три циганчета, на какъв занаят ще ги дадеме?

- Ще ги направиме свирачи, да свирят по хората и сватбите.

- Ами кой ще носи тъпана?

- Най-малкото ще го носи и ще удря с една бухалка.

- Лесна работа. Ти не бери грижа. Като родиш циганчетата, аз ще одера кожата на магарето и ще направя от нея тъпан.

- Не коли магарето! - викна циганката. - Кой ще пренася яйцата на пазара?

- Аз ще ги нося! - отговори циганинът. - А магарето ще заколя, защото нощем очите му не виждат. Като минава по моста, може да падне в реката и да се удави. Ще иде и кожата му туй за туй.

- Ето защо, като чух тоя разговор, реших да бягам - каза магарешката глава.

Опашката, която цял живот беше пъдила мухите и мислеше, че това е най-важната работа в живота, избухна.

- Ох ти, главо магарешка! Ето докъде ме доведе с твоята слепота! Цял живот съм вървяла подире ти, хиляди мухи съм избила, за да те пазя от тях, а ти какво направи? Ослепя на старини. Не съм съгласна повече да вървя подире ти. Отсега нататък аз ще те водя!

- Добре - рече главата, - ти ме води!

Тръгна опашката напред. Отби се от утъпкания път, удари през ниви, през ливади, през трънливи поляни, слепешката право към дълбоката река.

И нали нямаше очи - удави магарето.


Ангел Каралийчев