Гего

Живял някога на света, пък може и да не е живял, един човек на име Гего. Имал три овце. Закарал ги в гората и ги пуснал. Седнал, започнал да дяла геги. Питат го:

- Ти защо все геги дялаш?

Гего отговаря:

- Този занаят зная, той ще ме прехранва!

Нарамил една голяма гега и тръгнал. Стигнал до вълчата бърлога и викнал на вълка:

- Ти ли ми изяде стадото?

- Не, не съм аз.

- Хайде, отвори си устата, по зъбите ти се е закачило месо!

Вълкът казал:

- Не ме убивай, Гего, ще ти дам щастие.

- Какво щастие?

- Ето какво - овчарите имат цяло стадо овце. Сред тях има една златна дзвизка, аз ще я грабна, всички ще се втурнат подире ми, а ти откарай цялото стадо.

Вълкът грабнал златната дзвизка, овчарите се втурнали подире му - всички овце се паднали на Гего!

Хората го питат:

- Гего, ти имаше три овце, как се размножиха толкова бързо?

- Пуснах ги в гората - и се размножиха.

Повярвали му. Купили си всички по три овце, пуснали ги в гората… И повече не ги видели - вълците ги изяли всичките. Събрали се хората и се питат:

- Какво да правим с Гего?

- Да му изгорим къщата!

Изгорили я. А Гего загасил огъня, наринал една торба кюмюр, разменил три рубли, сложил дребните пари върху кюмюра, метнал торбата на рамо и я понесъл. Отишъл в хазната и казва на пазача:

- Ще нощувам в града, пазете ми тази торба пари.

Добре. Пренощувал. На сутринта се явил пак в хазната.

- Донесете ми торбата!

Донесли я.

Гего погледнал и се развикал:

- Моята торба беше с пари, а тази е с кюмюр! Дайте ми една торба пари, иначе ще ида да се оплача на царя.

Всички се уплашили, насипали на Гего пълна торба пари. Занесъл торбата на село, питат го:

- Ти отнесе кюмюр, донесе пари. Научи ни как и ние да направим това.

- Изгорих си къщата, наринах кюмюр, занесох го в града и го смених.

Всички изгорили къщите си, взели кюмюр, занесли го в града, викат:

- Кюмюр за пари, кюмюр за пари! Кой сменя пари за кюмюр?

Тръгнали си без нищо. Дошли си, казват:

- Какво да правим с Гего? Ще убием жена му.

Убили я.

Гего взел мъртвата си жена и тръгнал. Отишъл у един човек, който имал три дъщери. Подпрял жена си на едно дърво, приближил се до къщата и моли:

- Пуснете ме да пренощувам.

Пуснали го.

- А там кой стои? - питат стопаните.

- Това е жена ми, умница е тя, ама е срамежлива, сама няма да дойде. Идете, хванете я за ръцете и ще тръгне.

Дъщерите отишли, хванали я за ръцете, а тя взела, че паднала. Притичали дъщерите при баща си, казват му:

- Тя падна и умря!

А Гего като скочил, като закрещял:

- Вие сте я убили! Дайте ми по-скоро друга жена, иначе ще ида право на царя да се оплача.

Стопаните се уплашили:

- Само на царя не се оплаквай, ето ти три хубавици, избери си, която щеш.

Гего избрал най-хубавата и я повел към къщи. Довел я, всички се чудят:

- Ти отнесе мъртва жена, откъде взе жива?

- Хе там сменят живи за мъртви.

Всички изтрепали старите си жени, носят ги и викат:

- Сменяме мъртва за жива, мъртва за жива.

Никой не се обадил, кой ще ти даде жива за мъртва? Довлекли мъртвите си жени в къщи, съветват се:

- Какво да правим с Гего? Да го убием!

Отишли при Гего, а той им дума:

- Почакайте, сам ще ви покажа как да ме убиете.

Отишъл Гего в полето, изкопал три ями и казва:

- Вие застанете в крайните ями, аз в средната, когато ви извикам - замахнете със сабите и сечете.

Всички застанали така, както ги научил Гего. Взели сабите в ръце. Гего извикал и се навел, скрил се в ямата, а те замахнали със сабите и започнали да секат. Изклали се един друг. А Гего останал жив и здрав.

Да няма болести, да почне веселбата вече! Доброто зърно тук, а плевелите - надалече!


Грузинска приказка