Фогелфинден

Живял някога горски пазач. Един ден отишъл в гората на лов, но се
загубил. Изведнъж чул плач на малко дете. Огледал се наоколо и видял на
върха на едно дърво малко момченце. Работата била такава: майка му била
заспала под дървото, а в това време хищна птица го грабнала с клюна си и
го отнесла на високото дърво.
Горският пазач се покатерил на дървото, взел момченцето и си
рекъл: „Защо да не го взема със себе си у дома да расте с моята Ленхен и
да получи добро възпитание?“
Така и направил. Нарекли детето, което било отнесено от птицата и
намерено на дървото, Фогелфинден.
И така Фогелфинден и Ленхен заживели заедно, обикнали се и не
можели да живеят един без друг.
При горския пазач живеела една старица готвачка. Веднъж тя взела
две големи ведра и започнала да вади вода от кладенеца. Ленхен я видяла
и я попитала защо й трябва толкова много вода.
— Ако обещаеш, че няма да разкажеш на никого, ще ти кажа.
Ленхен обещала и старицата рекла:
— Утре сутринта, когато горският отиде на лов, ще сложа вода на
огъня и щом кипне, ще сваря в нея Фогелфинден.
На сутринта горският пазач се отправил рано-рано към гората.
Децата още били в леглата си.
— Ако ти не ме изоставиш, и аз няма да те изоставя — казала Ленхен
на Фогелфинден.
— Никога — отговорил Фогелфинден.
Тогава Ленхен му разказала какво е замислила старицата и двамата
решили да избягат. Облекли се бързо и тихо излезли от къщата.
Когато водата в котела закипяла, старицата влязла в стаята и
видяла, че децата ги няма. Изплашила се и си рекла: „Какво ще кажа сега
на горския, като се върне у дома и разбере, че децата ги няма. Трябва
бързо да ги настигна и да ги върна обратно.“
Но понеже била много стара, тя изпратила трима дървари да
настигнат децата. В това време Ленхен и Фогелфинден седели на края на
гората и отдалеч видели дърварите.
— Ако ти не ме изоставиш, и аз няма да те изоставя — казала
Ленхен.
— Никога — отвърнал Фогелфинден.
— Превърни се тогава в розов храст, а аз ще се превърна в роза.
Дърварите стигнали до гората и видели само един розов храст с една
роза на него. А от децата нямало и следа. Върнали се вкъщи и казали на
старицата, че не са видели нищо друго освен розов храст с една роза на
него.
— Ах, вие, глупаци такива! — развикала се старицата. — Трябвало е
да разсечете розовия храст на две, а розата да откъснете и да ми я
донесете. Бързо се върнете и направете така, както ви казвам!
Дърварите тръгнали обратно към гората, а децата ги видели
отдалече.
— Фогелфинден — казала Ленхен, — ако ти не ме изоставиш, и аз няма
да те изоставя.
— Никога — отговорил Фогелфинден.
— Тогава ти ще се превърнеш в малка църквица, а аз ще бъда венец в
нея.
Като пристигнали, дърварите видели само една малка църквица, а
вътре имало само един венец. От децата нямало и следа. Върнали се вкъщи
и казали, че децата ги няма и че са видели само една църквица и един
венец в нея.
— Ах, глупаци такива! — започнала да ги хока старицата. — Защо не
разрушихте църквата и не ми донесохте венеца?!
И старицата тръгнала към гората заедно с тримата дървари. Децата
ги видели отдалеч и Ленхен казала:
— Фогелфинден, ако ти не ме изоставиш, и аз няма да те изоставя.
— Никога — отговорил Фогелфинден.
— Превърни се тогава в езеро, а аз ще се превърна в патица и ще
плувам в езерото.
Като пристигнала, старицата видяла езерото. Легнала на земята и
започнала да пие вода — искала да изпие цялото езеро. Ала патицата бързо
доплувала до брега, хванала я с клюна за главата и я затеглила към
водата. Старата вещица — защото тя наистина била вещица — паднала в
езерото и се удавила.
Децата се върнали у дома и започнали да подскачат от радост.
Заживели весело и щастливо и може би още са живи…