Ежко Бежко и Баба Меца

Ежко Бежко и Баба Меца намерили гърне мед.

— Ежко, по равно ще го делим! — рекла Баба Меца.

— По равно, Мецо.

Баба Меца клекнала до меда и рекла:

— Аз ще вардя гърнето, а ти, Ежко, тичай да повикаш моите мечета да похапнат и те от медеца. Ти после ще вардиш тука, пък аз ще повикам твоите ежлета.

Тръгнал Ежко Бежко и по пътя все си мислел: „Още медът неделен, а Баба Меца остана да яде. После, тя като иде да вика моите ежлета, аз няма да остана сам и нищо не ще мога да хапна от общия мед.“

Ежко Бежко дошъл при Мечата дупка. Извикал:

— Ей, мечета! Колко сте?

— Две.

— Никое от вас мед няма да яде!

Върнал се Ежко Бежко при Баба Меца. Рекъл й:

— Не искат да дойдат твоите мечета. Не им се яде мед. Иди сега повикай моите ежлета, да видиш как ще лапат сладко-сладко!

Тръгнала Баба Меца и по пътя си рекла на ума: „Още медът неделен, Ежко остана самичък при гърнето. Ще яде от меда. Па и ежлетата ще дойдат. Няма да ги повикам!“

Дошла Баба Меца до Ежовата къщурка. Извикала:

— Ей, ежлета! Колко сте?

— Две.

— Никое от вас мед няма да яде! Върнала се Баба Меца при Ежка. Рекла му:

— И твоите ежлета не искат да дойдат. Не им се яде мед.

— Лъжеш, Мецо!

— И ти лъжеш, Ежко!

— Да отидем да питаме ежлетата!

— Не, най-напред ще питаме мечетата! Тръгнали. Вървели що вървели — Ежко си рекъл на ума: „Аз излъгах. Ще ме хване Баба Меца.“ И баба Меца си помислила: „Аз не казах истината. Ще узнае Ежко Бежко.“

— Я да се върнем, Бабо Мецо, да си разделим меда! Какво сме тръгнали с дечурлига да се разправяме!

— Да се върнем, Ежко.

През туй време Кума Лиса подушила меда. Довела си лисичетата и — лап-лап — излапали всичкия мед, па се скрили в гъсталака. Върнали се Баба Меца и Ежко Бежко. Гледат — медът изяден.

— Отиде ни медецът! — рекла Меца. — Добре, че си близнах, когато те нямаше.

— Сладък медец беше! — въздъхнал Ежко. — И аз го опитах, когато те нямаше.

— Значи и двамата сме се лъгали, Ежко!

— Ние се лъгахме, Бабо Мецо, а друг облиза медеца!