Дяволът с трите златни косъма

Живяла някога бедна жена, която родила момченце с ризка. Дошли
орисниците и предсказали, че когато то стане на четиринадесет години, ще
се ожени за царска дъщеря.
Веднъж в селото пристигнал царят, но понеже бил облечен като
обикновен пътник, никой не го познал. Попитал хората дали в селото се е
случило нещо ново, а те му отговорили:
— Тези дни се роди момченце с риза. Такива деца имат късмет.
Орисниците му предсказаха, че на четиринадесет години ще се ожени за
царската дъщеря.
Царят бил лош човек. Като чул за предсказанието, той се разгневил
и решил с хитрост да вземе детето. Отишъл при родителите му и казал:
— Вие сте бедни хора. Дайте ми момченцето и аз ще се грижа за
него.
Отначало те не се съгласили, но когато непознатият мъж им дал
много злато, си помислили: „Детето е родено с късмет. Няма да му се
случи нищо лошо“.
И дали детето на странника.
По пътя царят сложил момченцето в едно сандъче и когато стигнал до
реката, хвърлил сандъчето във водата. „Спасих дъщеря си от нежелан
съпруг“ — помислил си той и си тръгнал.
Ала сандъчето не потънало. То плувало като лодка и нито капка вода
не проникнала в него. Пътувало дълго и накрая заседнало в една плитчина,
близо до една мелница. За щастие помощникът на мелничаря забелязал
сандъчето и го извадил на брега, защото си помислил, че в него има
съкровище. Но когато го отворил, видял хубавото и здраво момченце. Взел
го и го занесъл на мелничаря. И понеже той нямал деца, зарадвал се много
и казал:
— Господ ни го изпрати!
Мелничарят и жена му обикнали детето и се грижели за него.
Минали много години. Един ден, когато бушувала страшна буря, царят
спрял пред мелницата, за да се подслони. Като видял хубавия момък,
попитал:
— Това момче ваш син ли е?
— Не — отговорил мелничарят. — Преди четиринадесет години го
намерих в едно сандъче на брега на реката.
Царят разбрал, че това е щастливото дете, което бил хвърлил в
реката.
— Добри хора, трябва да замина в далечна страна — казал той. —
Моля ви да пуснете момчето да занесе едно писмо на царицата. Ще му дам
две жълтици.
— На драго сърце — отговорил мелничарят и наредил на момчето да се
приготви за път.
В това време царят написал писмото, в което заповядвал: „Щом
момчето пристигне с това писмо, веднага да бъде обезглавено!“ Момчето
тръгнало с писмото, но по пътя се загубило и попаднало в една гъста и
тъмна гора. Когато станало съвсем тъмно, то забелязало светлинка, която
блещукала в далечината. Тръгнало към нея и стигнало до малка къщичка.
Почукало на вратата и влязло вътре. Край огнището седяла старица.
— Откъде идваш и къде отиваш? — попитала тя момчето.
— Идвам от мелницата и отивам при царицата, за да й занеса писмо
от царя. Но се изгубих в гората. Може ли да пренощувам тук?
— Бедното момче! — казала старицата. — Ти си попаднал в къщата на
разбойници. Като се върнат, ще те погубят.
— Нека да дойдат — отговорило момчето. — Не ме е страх. Толкова
съм уморен, че повече не мога да вървя.
Легнало на земята и заспало.
Скоро дошли разбойниците и попитали:
— Откъде се взе този скитник?
— Той е добро момче — отговорила старицата. — Изгубило се е в
гората. Беше ми мъчно да го оставя само навън и затова го прибрах да
пренощува тук. Носи писмо до царицата.
Тогава разбойниците отворили писмото и го прочели. Разбрали, че
тежка участ очаква момчето, когато пристигне в двореца. Дожаляло им за
него, скъсали писмото, а главатарят им написал друго. В него се казвало:
„Щом момчето пристигне в двореца, да се ожени за царската дъщеря!“
На сутринта, когато момчето се събудило, разбойниците му дали
писмото и му показали пътя към двореца.
Царицата прочела писмото и постъпила така, както заповядвал царят.
Наредила да приготвят всичко за сватбата и на другия ден щастливото
момче и принцесата се венчали.
След време царят се върнал в двореца и като разбрал, че
предсказанието се е сбъднало, попитал царицата:
— Как стана това? Бях заповядал друго в писмото.
— Ето писмото — казала царицата. — Прочети какво си заповядал.
Царят прочел писмото и веднага забелязал, че то не е неговото.
Отишъл при младоженеца и го попитал:
— Къде е писмото, което ти дадох? Кой го смени с друго?
— Не зная — отговорил младоженецът. — Сигурно са го сменили
разбойниците, докато съм спял.
— Няма да успееш така лесно. Ако искаш да бъдеш съпруг на моята
дъщеря, ще трябва да ми донесеш три златни косъма от главата на дявола.
— Ще ти донеса трите златни косъма! Аз не се страхувам от дявола.
После се сбогувал и тръгнал на път. Вървял, вървял и стигнал до
един голям град. Стражът, който стоял пред градските порти, го попитал:
— Какво умееш да правиш?
— От всичко разбирам — отговорил момъкът.
— Тогава можеш ли да ми кажеш защо чешмата на площада, от която
течеше вино, пресъхна?
— Ще ти кажа, но като се върна — казал момъкът и продължил пътя
си.
Вървял, вървял и стигнал до друг град. Стражът, който стоял пред
градските порти, го попитал:
— Какво умееш да правиш?
— От всичко разбирам — отговорил момъкът.
— Тогава можеш ли да ми кажеш защо дървото на площада, което
раждаше златни ябълки, сега няма дори листа?
— Ще ти кажа, като се върна — отговорил момъкът и продължил
нататък.
Вървял, вървял и стигнал до една дълбока река, през която трябвало
да мине. Лодкарят го попитал:
— Какво умееш да правиш?
— От всичко разбирам — отговорил момъкът.
— Тогава можеш ли да ми кажеш защо през цялото време трябва да
превозвам хора от единия бряг на реката до другия и никой да не може да
ме смени?
— Ще ти кажа, но като се върна.
Щом преминал на отсрещния бряг, момъкът се озовал пред входа на
ада. А там било мрачно и страшно. Дяволът го нямало; там била само баба
му, която седяла на един стол и гледала добродушно.
— Какво искаш? — попитала тя.
— Искам да взема три златни косъма от главата на дявола —
отговорил момъкът, — иначе царят ще ми отнеме принцесата, за която се
ожених.
— Много искаш — казала старицата. — Ако дяволът се върне и те
завари тук, ще се простиш с живота си. Но на мен ми е жал за теб и
затова ще ти помогна.
В същия миг тя го превърнала в мравка и казала:
— Скрий се в гънките на роклята ми. Там ще бъдеш в безопасност.
— Да, това е чудесно — казал момъкът, — но искам да знам
отговорите на три въпроса: защо чешмата, от която по-рано е текло вино,
сега е пресъхнала; защо дървото, което е раждало златни ябълки, сега
дори няма листа; и защо лодкарят, който превозва хората през реката, не
може да се отърве от тази работа.
— Въпросите са много трудни — отговорила старицата. Но ти слушай
внимателно какво ще каже дяволът, когато ще откъсна трите златни косъма
от главата му.
Вечерта дяволът се прибрал у дома. Щом влязъл, усетил, че вътре
има някой.
— Мирише ми на човешко месо! — извикал той.
Започнал да търси навсякъде, но нищо не можал да намери. Старицата
му се скарала:
— Изчистила съм и съм подредила цялата къща, а ти сега отново ще
разхвърляш всичко! Я по-добре седни да вечеряш! Дяволът се нахранил,
после отпуснал глава в скута на баба си и я помолил да го попощи. Скоро
заспал дълбоко и захъркал. Тогава баба му хванала един златен косъм,
отскубнала го и го сложила до себе си.
— Ох! — извикал дяволът. — Какво правиш?
— Сънувах лош сън — отговорила старицата — и в съня си отскубнах
един косъм от главата ти.
— Какво сънува? — попитал дяволът.
— Сънувах, че на площада в един град има чешма, от която по-рано е
текло вино, а сега е пресъхнала. Защо е станало това?
— Е, ако хората знаеха, лесно щяха да се справят с това —
отговорил дяволът. — Под един камък на чешмата има жаба. Щом я убият,
отново ще потече вино.
Старицата пак започнала да пощи дявола. Той заспал и толкова силно
хъркал, че затреперили стъклата на прозорците. Тогава тя отскубнала и
втория косъм.
— Ох! — извикал дяволът. — Какво правиш?
— Не ми се сърди — отговорила старицата. — Направих го насън.
— А какво ти се присъни? — попитал той.
— Сънувах, че в едно царство расте чудно дърво, което някога е
раждало златни ябълки, но сега дори няма листа. Защо е станало така?
— В корените на дървото живее мишка — отговорил дяволът. — Ако я
убият, то отново ще започне да ражда златни ябълки. Но сега искам да ме
оставиш на мира и повече да не ме будиш.
— Добре, добре — казала старицата. — Спи спокойно.
Ала тя отново почнала да го пощи и той заспал дълбоко. Хванала
тогава третия косъм и го отскубнала. Дяволът подскочил и извикал от
болка. Старицата го успокоила и казала:
— Какви лоши сънища сънувам!
— Какво сънува? — попитал дяволът.
— Сънувах, че един лодкар ми се оплаква. Цял живот превозва
пътници през реката и никой не може да го отърве от тази работа. Кажи ми
защо е така?
— Защото е глупак! — отговорил дяволът. — Работата е много проста:
когато в лодката седне някой пътник, да му даде веслото и тогава той ще
започне да превозва хората вместо него.
После старицата приспала дявола и го оставила да спи спокойно до
сутринта. Когато се съмнало, той закусил и излязъл. Щом останала сама,
старицата извадила мравката от гънките на роклята си и възвърнала на
момъка човешкия образ.
— Ето ти трите златни косъма — казала тя, — а отговорите на трите
въпроса сам чу от устата на дявола.
— Да — отговорил момъкът. — Чух ги и добре ги запомних.
— А сега си върви със здраве, момко — казала старицата.
Той й благодарил и си тръгнал много доволен.
Като стигнал до реката и се качил в лодката, казал на лодкаря:
— Откарай ме на другия бряг и ще ти кажа как да се отървеш от тази
работа.
Щом слязъл на отсрещния бряг, казал:
— Когато някой пътник се качи в лодката, дай му веслото и той ще
започне да върши твоята работа.
Момъкът продължил пътя си и стигнал до града, в който растяло
безплодното дърво. Видял стража, който очаквал отговора му, и му казал:
— Трябва да убиете мишката, която живее в корените на дървото, и
то отново ще започне да ражда златни плодове.
Стражът убил мишката и дървото веднага се покрило със златни
ябълки. После той натоварил две магарета със злато, дал ги на момъка и
казал:
— Благодаря ти от сърце, момко. Вземи това злато като награда и
бъди щастлив.
След това момъкът отишъл в града, където била пресъхналата чешма.
Като видял стража, който очаквал отговора му, казал:
— Под един камък на чешмата има жаба. Щом я убиеш, отново ще
потече вино.
Стражът намерил жабата, убил я, и от чешмата веднага потекло вино.
Той благодарил на момъка и за награда му дал две магарета, натоварени
със злато.
Най-сетне дошло време момъкът да се върне в двореца при жена си.
Тя го посрещнала радушно, взела трите златни косъма и ги занесла на баща
си. Царят също се зарадвал, а когато видял четирите магарета, натоварени
със злато, казал:
— Ти изпълни моите условия. Затова дъщеря ми ще остане завинаги
твоя жена. Но кажи ми, мили зетко, откъде имаш толкова много злато?
— По пътя трябваше да премина през една река. На брега на реката
вместо пясък имаше злато.
— А може ли и аз да взема от това злато — попитал царят и очите му
заблестели от алчност.
— Колкото искаш — отговорил момъкът. На брега има лодка. Лодкарят
ще те превози на отсрещната страна и там можеш да напълниш чували със
злато.
Царят тръгнал на път. Скоро стигнал при реката и махнал с ръка на
лодкаря да дойде, за да го превози на другия бряг. Лодкарят пристигнал и
казал на царя да се качи в лодката. Когато стигнали на другия бряг, той
му дал веслото и побягнал. Така от този ден нататък царят трябвало да
превозва хората през реката като наказание за греховете си. А щастливият
момък станал цар и дълго царувал заедно с царицата.