Дяволът-крадец

Отишъл веднъж един старец на нивата да оре. Взел си за обед една баничка. Сложил си я в колата и захванал да оре.

Орал що орал, но се изморил и мръднал към колата да се подкрепи с баничката.

Изведнъж отневиделица изскочил един дявол, грабнал баничката от ръката му и побягнал към блатото.

Разлютил се старецът и хукнал с остена подир крадеца. Дотърчал до блатото, ала дяволът се провалил в една пукнатина. Старецът, както бил разгорещен, също паднал в пукнатината. На дъното й видял огромен дворец, целия пълен с дяволи.

Захванал старецът да ги разглежда, искал да разбере кой от дяволите му е отмъкнал баничката. Но как ще го познаеш? Всичките дяволи в двореца имали еднаква козина.

- Кой тука е най-първият? - попитал старецът.

- Ей го там! Онзи, дето е седнал до масата.

Старецът се приближил до дявола.

- Тъй и тъй! - започнал той да му разказва за кражбата.

Големият дявол му рекъл:

- Потърси сред младите, защото старите няма да се заловят с такива дребни работи.

Отишъл старецът при купчината млади дяволчета.

- Хайде, отваряйте си устите! - викнал той.

Разтворили си устите дяволчетата. Поразгледал ги старецът и видял в устата на едно от тях недоядена баничка.

- Ето я моята баничка! - викнал старецът на главатаря им.

Главатарят тропнал с крак:

- А бе, ти защо си откраднал баничката на стареца? Той е сиромах човек. От него ли намери да откраднеш? Щом като е тъй, дядо, вземай го и нека ти послужи, додето ти се отплати.

Старецът се почесал по тила:

- Какво да го правя? Самият аз нямам нищичко за ядене. Пък и за него нямам никаква работа.

- Не бери грижа - рекъл големият дявол. - Той сам ще си намери работа.

Съгласил се старецът и взел младия дявол. „Може - рекъл си - да го изпратя в гората за дърва.“

И го отвел в къщи. Нагребали с бабичката си една шепа жито.

- Дайте ми го! Аз ще го смеля! - рекъл дяволът.

- Ами че ние и сами можем да си смелим тази шепичка - отвърнали дядото и бабата.

- Не - опънал се дяволът, - вие ми го дайте, а от мене искайте брашното.

Дали му старците шепичката жито. Започнал дяволът да го мели. Бабичката вече и хляб замесила, а в хромела брашно колкото щеш. Захванали старците да пълнят хамбара. Напълнили го догоре.

Старецът взел да хвали дявола:

- Това се казва работник!

Отишъл старецът с дявола да оре нивата.

Тогава дяволът му рекъл:

- Я впрегни мене в ралото наместо вола!

Впрегнал старецът дявола в ралото. Оня се завъртял насам-натам и цялата нива изорал.

- Сега какво ще правим? - запитал дяволът.

- Ами че аз нямам повече земя - проговорил старецът.

- Хайде, като е тъй, да наемем от пана една неорана поляна. Ще я почистим и засеем с жито.

Хубаво жито се родило. Дяволът пожънал житото, вързал го на снопи, издигнал купни и захванали да делят: на пана половината за земята и на стареца - половината за зърното и труда.

Тогава дяволът рекъл на стареца:

- Знаеш ли какво ще те науча? Договаряй се с пана тъй: на него кола, а на нас - наръч.

Старецът тъй се договорил с пана. Лакомият пан си помислил: „Кола не е наръч. Аз ще го излъжа този старец.“

Натоварил старецът за пана цяла кола жито.

- Сега прибирай твоя наръч! - рекъл панът.

- Нека го прибере моят помощник - аз съм вече стар и не мога да го отнеса.

- Бива, нека помощникът го отнесе.

Тогава дяволът се развъртял из нивата, събрал всичките снопи на куп, сграбчил ги и ги помъкнал към къщи. Панът само се кокорел…

Като стигнал в къщи, дяволът духнал към пшеницата и тя сама се смляла. Напълнил старецът целия хамбар.

Тогава дяволът му рекъл:

- А сега, дядо, впрегни коня, защото ще ходя за дърва.

Старецът впрегнал коня си. Дяволът седнал в колата и заминал. А в гората без секира и трион той измъквал с корените най-дебелите дървета, напълнил колата кажи-речи до небето, седнал върху дърветата и подканил коня да върви. Конят изпръхтял и потеглил, без да избира път - тръгнал през целината, през храстите и буренаците.

Задал се в каляска, теглена от четворка коне, самият пан. Гледа и се чуди: такова нищо и никакво конче, а тегли кола, натоварена с дърва, комай до небето. А неговата четворка коне влачат, дето ще се рече, празна каляска.

- Хей ти - провикнал се панът към дявола-колар, - хайде да се разменим! Вземай моята четворка коне, а на мене остави твоето конче.

- Хайде - отвърнал му дяволът.

И дал на пана своя недъгав кон, а поел юздите на четворката коне и ги подгонил към къщи.

Дядо! - провикнал се той. - Приеми конете!

Лулицата паднала от устата на стареца от удивление.

- Откъде си взел тези коне? - попитал той.

- Смених ги срещу твоя кон.

- Но аз нямам сено за тях. С какво ще ги храня?

- Нищо, бъди спокоен, сено ще имаш - рекъл дяволът и скочил от колата, превърнал се мигом на ратай и се запътил към пана.

- А нямате ли у вас каква да е работа за мене? - попитал дяволът-ратай.

- Има - отвърнал панът. - Ей го, плевникът е пълен с несмляно жито.

Дяволът влязъл в плевнята, натоварил всичките снопи на хармана и щом духнал, мигом всичко било смляно: на една страна лежи сламата, на друга - зърното.

Погледнал панът - чиста работа!

- Какво да ти платя? - запитал той.

- Ами че нищо. Дай ми, ако не ти е жалко, една стиска сено.

Много се зарадвал панът, като разбрал какъв евтин работник е намерил.

- Ето - казал той, - ей там до речицата има една копа. Измъкни си от нея стиска сено.

Отишъл дяволът, омотал копата с въженца и я повлякъл. Видял го ратаят. Дотърчал при пана и казал:

- Вие рекохте на оня човек, дето ни върша, да вземе само една стиска сено, а той повлече цялата копа.

- Ама че мошеник! - разлютил се панът. - Пусни срещу него бодливите бикове, нека го набодат!

Пуснали биковете, а той ги хванал за рогата и ги нахвърлял върху копата.

- Хей! - закрещял панът. - Изпратете срещу него дивите свине, да го изпохапят.

Пуснали дивите свине. А дяволът ги хванал една по една за ушите и ги нахвърлял върху копата.

И замъкнал всичко при дядото.

Като слугувал на стареца една година време, дяволът му рекъл:

- Хей, дядо, аз вече ти поработих и ти се отплатих за баничката, която ти откраднах.

- И още как! - засмял се старецът.

- Тогава, нали мога да си отида в къщи?

- Иди си, синко, аз вече не те задържам.

Размахал дяволът опашката си и се втурнал към своето блато.


Белоруска приказка