Дядо и баба

Имало едно време един дядо и една баба. Те много обичали да ядат медени питки. Един ден бабата опекла доста питки. Яли, яли на обед, останали им и за вечерта.

Дядо рекъл на баба:

— Хайде, бабо, да се обзаложим.

— За какво, дядо?

— За питките. Който се удържи да не проговори до вечерта, той ще изяде питките.

— Съгласна съм, дядо.

Седнали дядо и баба — мълчат ли, мълчат.

По едно време в къщи влязъл крадец.

Почнал да тършува навсякъде. Гледали го бабата и дядото, но мълчали. Думица не продумвали. Нито пък помръдвали.

Крадецът, като видял, че стопаните са страхливи, станал още по-безочлив. Разбутал и разхвърлял навсякъде. Най-сетне отворил долапа и намерил питките. Взел ги, задигнал и други неща, па тръгнал да си отиде. Бабата не се стърпяла и извикала:

— Дядо, гледай! Крадецът ще отмъкне и питките!

Засмял се дядото и отвърнал:

— Изгуби, бабо, изгуби! Ти първа проговори. Аз ще изям питките.

— Нито ти, нито бабата — отвърнал крадецът. — Щом за такава празна работа сте мълчали, заслужава и да не ядете тая вечер.

И той взел питките, па избягал.