Двамата хитреци

Един хитър човек напълнил една делва наполовината с тор, сложил отгоре масло
и отишъл на пазара да продава тази делва. Дошъл до края на пазара и се разположил на
почивка под едно голямо дърво. Също както този хитрец, друг един сложил в своята
делва кал, а отгоре я закрил с бял мед; взел своята стока и също отишъл на пазара. И
ето, вторият хитрец се приближил до дървото, под което почивал първият. Те се
поздравили и притежателят на маслото попитал пристигналия:
– Какво носиш?
Другият отговорил:
– Нося за продан чист бял мед.
Тогава първият рекъл:
– А аз идвам на пазара да продам чисто масло и да купя за лекарство бял мед. Ако
си съгласен, хайде да си разменим стоката.
Стопанинът на меда решил, че в замяна на своята делва с кал е намерил чисто,
масло, зарадвал се и се съгласил. Той рекъл, че има много пчелни кошери и продава
мед, за да купи масло за сватбата на дъщеря си.
– Твоето масло сигурно е най-доброто на пазара – рекъл той.
А притежателят на маслото на свой ред се зарадвал. Той мислил, че в замяна на
лошата си стока е намерил чист бял мед. Разменили си делвите, разделили се и всеки
тръгнал по своя път.
Стопанинът на маслото не могъл да се нарадва на своята хитрост и като повървял
малко, открил делвата с меда само да го погледне; отгоре лежал бял и чист мед. Тогава
взел една пръчка и почнал да разбърква меда, но видял, че вътре в делвата имало кал.
Натъжил се отначало, а после разбрал, че е срещнал също такъв хитрец като себе си и
се разсмял. А предишният стопанин на меда също разбрал какво се е случило. За да
разменят още веднъж делвите си, те отново отишли на пазара и се срещнали.
Първият, предишният стопанин на маслото, отново седнал под дървото и попитал
стопанина на меда:
– Ти ли си?
Оня отговорил:
– Аз.
Тогава взели да се ругаят, после се разсмели. След това решили да бъдат
приятели, да построят къщите си една до друга и да станат съседи.
Посъветвали се как да живеят по-нататък, а на третия ден се разделили, за да
отидат на един далечен пазар. Но и двамата въпреки уговореното решили да се върнат в
къщи за хляб. Всеки от тях рекъл на жена си да добави в брашното пепел и да изпече
питки. Жените направили всичко според заръката на мъжете. После мъжете отново
тръгнали на път. Скоро се спрели на почивка заедно с търговците. За да приготвят
вечеря, събрали дърва, донесли стомна вода и наклали огън. Единият от пътниците
рекъл:
– Твоят товар е тежък; хайде днес да приготвим вечеря от твоето брашно, да
хапнем, а утре от моето.
Другият отговорил:
– Не, твоят товар е по-тежък от моя, нека днес направим вечеря от твоето брашно,
а утре от моето.
Дълго се препирали и легнали да спят гладни.
Настъпило утрото; търговците отново тръгнали на път и привечер стигнали до
една река. Всички търговци приготвили обед и похапнали, а двамата хитреци все спорили
и отново прекарали гладна нощ. После пак тръгнали на път и пак се измъчвали от глад.
Тогава единият от тях отворил своя чувал и извадил бяла пепел вместо брашно. Хвърлил
тази пепел във водата и като се престорил, че нищо не знае, започнал да хока жена си.
Тогава другият отворил своя чувал и казал:
– И моята жена е направила същото за мене! Посмели се двамата над своите
дяволии и взели да се укоряват в хитрост. Оттук пословицата, че храна на двамата
хитреци е бялата пепел.
После двамата гладни пътника стигнали до едно село и тръгнали да просят хляб.
Така вървели те от село на село и все мислели какво да правят. Най-сетне
решили, че е най-добре да откраднат нещо и да хапнат.
Приближили до едно стадо овце, но пастирът зорко го пазел и те не успели да
откраднат овца. Срещнали по-нататък стадо кози и крави, но навсякъде пастирите ги
пазели зорко. После излезли на една равнина и от хълма видели как един селянин карал
волове. Тогава единият от тях рекъл:
– Послушай, приятелю, да откраднем тези волове.
– А как да направим това? – попитал другият.
– Аз ще почна да викам оттук, селянинът ще се затече към мене, а ти тогава със
своята хитрост вземи единия вол, а другия аз ще открадна някак си сам. Ще се срещнем
пак на това място.
Речено-сторено: първият се развикал:
– А-а-а!…
Селянинът помислил, че разбойници обират някого на пътя, оставил си воловете,
взел тоягата и завикал:
– Ида при тебе, дръж се!
Затекъл се при хитреца и попитал:
– Какво става с тебе?
– Видях долу в равнината един селянин с вол. Видях такова нещо, което би
учудило всички; такова чудо! – изломотил хитрецът.
Обърнал се тогава селянинът, за да погледне воловете си, но видял само един.
Помислил, че крадци са откраднали втория, бързо се спуснал от хълма и се затекъл към
гората да търси своя вол.
А другият хитрец взел втория вол и го откарал. Селянинът се уморил да търси
вола, излязъл от гората и изведнъж видял, че и вторият вол го няма. Натъжил се и си
тръгнал за дома. А крадците се срещнали на онова място, дето се условили, вкарали
воловете в една пещера и влезли и те. Тук заклали воловете и единият от тях рекъл:
– Приятелю мой, иди в село, донеси оттам огън, тогава ще изядем печеното. През
това време аз ще приготвя месото и ще те чакам.
Вторият се съгласил, слязъл в селото за огън и се върнал. Но когато приближил до
пещерата, чул как неговият спътник удрял с една пръчка по волския мехур и приказвал:
– Не ме убивай, почакай, ще дойде моят приятел, тогава всичко ще разберем.
Вторият бързо скрил огъня, като решил, че това е хитрост, върнал се в къщи и
рекъл на жена си:
– Сложи ме в един чувал със сол, занеси ме при нашия съсед и кажи: „Моят мъж
открадна тази сол; когато дойде твоят мъж, ще си я поделим, за да хапнем от месото на
воловете, които те откраднали и скрили в пещерата”.
Жената направила така, както й било заръчано.
А жената на съседа с радост приела солта и скрила чувала под кревата. Вечерта
хитрецът изменник се върнал в къщи и донесъл малко месо. После събрал децата и жена
си и те пренесли останалото месо. Като седял в чувала със сол, съседът слушал
стопанина на къщата да разказва как с ум и съобразителност го излъгал. Жената рекла,
че нямала сол, но че й донесла съседката и разказала всичко, както станало. Мъжът й
взел да подиграва глупостта на съседа си. В това време жена му отворила чувала и
мушнала ръка, за да вземе сол. А съседът, който се бил скрил в чувала, я хванал за
ръката. Тя се развикала уплашено:
– Ох, мили мой! Какво е това?
Тогава стопанинът попитал:
– Кой е?
– Аз съм – отговорил съседът.
– А! Ти!
И те дълго се чудили на хитрините си и се смели. След това заедно с жените и
децата си разделили месото и се разотишли по къщите си. По този повод е възникнала
пословицата: „Хитър хитрия няма да излъже. И двамата си ги бива!”
На другия ден двамата хитреци със семействата си излезли от къщи и се упътили
в степта, за да хапнат месо и да си пийнат пиво.
Пред входа на пещерата те намерили пчели, които носели там мед. Тогава
единият от хитреците се полакомил и мушнал в отвора на пещерата ръката си; а там
имало змия и тя го ухапала. Той извикал. Другият хитрец веднага се стреснал.
– Какво намери там? – попитал той.
– Намерих такова кюлче злато, което ще стигне и за мене, и за децата ми –
отговорил първият.
– Покажи ми го – рекъл вторият.
– Направи като мене, аз няма да ти го покажа, нито да го разделям с тебе –
отговорил първият.
Като чул това, вторият бързо мушнал ръка в пещерата и змията тозчас ухапала и
него. Той много се уплашил и като показал ръката си, рекъл:
– Гледай, ухапа ме отровна змия.
Така загинали двамата хитреци заедно.

Амхарска приказка