Духът в бутилката

Имало едно време един беден дървар, който работел от сутрин до
вечер. Когато най-сетне спестил малко пари, казал на сина си:
— Ти си едничкото ми чедо, затова ще ти дам спестените си пари, за
да се изучиш. Ако се изучиш добре, ще можеш да ме храниш, когато
остарея.
Момчето отишло в едно училище и било тъй прилежно, че всички
учители го хвалели. Но след една-две години парите се свършили, и то
било принудено да се върне вкъщи.
— Уви — казал натъжен баща му, — не мога да ти дам нищо повече.
— Не се тревожи, татко — отговорило момчето, — все някак ще се
оправим.
Тогава бащата решил да отиде отново в гората да сече дърва. Синът
му казал:
— Ще дойда с теб да ти помогна.
— Не, синко — казал бащата, — ще ти бъде трудно, не си свикнал да
вършиш тежка работа, пък и имам само една брадва. Нямам пари да купя още
една.
— Отиди при съседа — предложило момчето — и вземи неговата на
заем, докато спечеля пари за още една брадва.
Бащата се съгласил, взел брадвата на съседа и на другата сутрин
отишъл със сина си в гората. Момчето било пъргаво и сръчно и свършило
много работа. По пладне бащата казал:
— Хайде малко да отдъхнем и да хапнем, после работата ни ще тръгне
по-леко.
Синът взел своето парче хляб и казал:
— Ти си почини, татко, аз не съм уморен. Ще се поразходя из гората
и ще потърся птичи гнезда.
— Не ставай глупав! — извикал бащата. — Ще скиташ из гората, ще се
измориш и после няма да мажеш да се помръднеш.
Ала момчето не го послушало и тръгнало из гората. Изяло си хляба и
започнало да гледа дали има гнезда в клоните на дърветата. Така стигнало
до един огромен дъб, огледало го и си казало: „Все някоя птица е свила
гнездо тук“. Изведнъж му се сторило, че чува някакъв глас. Ослушало се и
наистина доловило глух вик:
— Пусни ме, пусни ме!
Огледало се наоколо, но нищо не открило, а гласът сякаш идвал от
недрата на земята. Тогава момчето извикало:
— Къде си?
— Отдолу, между корените на дървото. Пусни ме, пусни ме!
Момъкът започнал да разравя пръстта и накрая в една малка дупка
между корените на дъба открил бутилка. Вдигнал я, обърнал я към
светлината и видял в нея нещо живо, което много приличало на жаба и
подскачало насам-натам. Извадил запушалката и от бутилката веднага
изскочил дух, който започнал да расте и растял така бързо, че за миг
пред момчето застанал огромен великан.
— Знаеш ли какво заслужаваш за това, че ме пусна? — викнал
великанът със страшен глас.
— Не — отговорило момчето без никакъв страх. — Не зная.
— Тогава ще ти кажа — извикал пак великанът. — Ще ти откъсна
главата!
— Ако ми беше казал по-рано — отговорило момчето, — щях да те
оставя в бутилката. Но няма да ти позволя да ми откъснеш главата. Първо
трябва да попитаме някой друг.
— Никого няма да питаме! — креснал духът. — Ще си получиш
наградата. Да не мислиш, че случайно бях затворен толкова време в
бутилката. Не, затвориха ме за наказание, а на този, който ме пусне
навън, трябва да откъсна главата.
— Не бързай толкова — казало момчето. — Тази работа не става
толкова бързо. Най-напред трябва да се убедя, че ти си истинският дух и
че точно ти беше преди малко в бутилката. Ако успееш да влезеш пак
вътре, ще повярвам, че си бил ти, и тогава можеш да правиш с мен каквото
искаш.
Духът казал надменно:
— Това никак не е трудно за мен!
Започнал да се смалява и лесно се проврял през гърлото на
бутилката. Щом влязъл вътре, момчето веднага сложило запушалката и
хвърлило бутилката на старото й място между корените на дъба. Така
успяло да измами духа и решило да се върне при баща си, но духът
започнал отново да вика:
— О, пусни ме, пусни ме!
— Не — отговорило момчето, — втори път няма да те пусна.
— Ако ме освободиш — извикал духът, — ще ти дам такова богатство,
че ще живееш в охолство до края на живота си.
— Не — отговорило момчето, — страх ме е, че ще ме измамиш.
— Не само че няма да ти сторя зло — казал духът, — но и ще те
възнаградя богато.
„Ще го пусна — помислил си момъкът. — Може и да удържи на думата
си.“ Извадил запушалката, духът изкочил от бутилката и за миг се
превърнал в огромен великан. После подал на момчето една ивица платно и
казал:
— Ако докоснеш с единия край на платното рана, веднага ще
заздравее, а ако с другия край докоснеш стомана или желязо, те ще се
превърнат в сребро.
— Първо трябва да опитам — казало момчето.
Отишло до едно дърво, цепнало кората му с брадвата, а след това я
докоснало с единия край на платното. Тя веднага се затворила и
нараненото място заздравяло.
— Всичко е наред — казал духът. — Сега можем да се разделим.
Момчето му благодарило и се върнало при баща си.
— Къде беше досега? — попитал го баща му. — Защо забрави, че имаме
работа? Знаех си от самото начало, че нищо няма да свършиш.
— Не се сърди, татко, ще наваксам изгубеното време!
— Ще го наваксаш! — казал сърдито бащата. — Засрами се!
— Гледай, татко! Ще отсека с един удар това дърво.
Извадил платнената ивица, потъркал брадвата с нея и замахнал силно
срещу дървото. Но тъй като желязото се било превърнало в сребро,
острието се огънало.
— Ех, татко, виж каква лоша брадва си ми дал! Веднага се изкриви!
Бащата се изплашил и казал:
— Какво направи? Сега ще трябва да платя брадвата, а нямам пукната
пара!
— Не се сърди, аз ще платя брадвата — казало момчето.
— Глупак! — извикал бащата. — С какво ще я платиш? Нямаш други
пари освен тези, които ти дадох аз.
След малко момчето казало:
— Не мога повече да работя, татко, хайде да се прибираме.
— Как не! — отговорил бащата. — Да не мислиш, че и аз ще скръстя
ръце като теб? Аз ще работя, а ти си отивай.
— Не познавам пътя — казало момчето, — хайде, тръгни и ти с мен.
Гневът на бащата преминал и той се съгласил. По пътя казал на сина
си:
— Върви да продадеш изкривената брадва, все ще вземеш някоя пара
за нея. Останалото ще спечеля аз, за да я платим на съседа.
Момчето взело брадвата и я занесло в града при един златар. Той я
разгледал и казал:
— Струва четиристотин талера, но в момента нямам толкова пари.
— Ще ми дадеш остатъка по-късно — казало момчето и се върнало
вкъщи.
— Татко, сега вече имам пари. Отиди при съседа и го попитай колко
иска за брадвата.
— Попитах го вече — отвърнал бащата. — Иска един талер и шест
гроша.
— Дай му тогава два талера и дванадесет гроша.
После дало на баща си сто талера и казало:
— Пари никога няма да ти липсват. Затова живей спокойно и по-
нашироко.
— Гледай ти! — извикал бащата. — Откъде намери това богатство?
Тогава момъкът разказал какво се било случило в гората и как, като
се осланял на щастието си, се сдобил с много пари. С останалите талери
той продължил учението си, а тъй като с платнената ивица лекувал
всякакви рани, станал най-прочутия доктор в целия свят.