Добро за добро

Едно момче чуло, че ще се жени царската дъщеря, та тръгнало да я иска. По пътя видяло много пчели. Дъжд заваляло. Пчелите литнали да бягат, но дъждът ги измокрил и те паднали на земята. Момчето си свалило дрехата и покрило пчелите. Като престанал дъждът, то си дигнало дрехата да си върви, но пчелите завикали: „Почакай, бате, ти ни спаси живота и ние искаме да ти направим една добрина. Вземи от нас едно крилце и когато ти потрябваме, нагрей го на огъня, ние ще те намерим да ти помогнем!“ Момчето взело крилцето и тръгнало по пътя си.

По-нататък, край гората, заваляло град. Момчето се спряло под едно криво дърво, а там наблизо имало мравки, които треперели от страх, че ще ги избие градушката. Момчето ги покрило с дрехата си. Престанала градушката и то взело дрехата да си отива, но мравките завикали след него: „Бате, бате, ти ни спаси живота, но ние нямаме с що друго да ти се отплатим: вземи от нас едно крилце и го пази. Когато ти потрябваме, нагрей го на огъня. Където и да си, ние ще те намерим и ще ти помогнем!“ Момчето взело крилцето и продължило пътя си.

Стигнало при царя и му казало, че иска дъщеря му. Затворили го в една стая, размесили му пет чувала ечемик, овес, жито, ръж и просо, па му казали, че ще му дадат царската дъщеря, ако може за една нощ да отдели тази смес на пет купчини! Житото на една, ръжта на друга, просото на трета, овеса на четвърта и ечемика на пета.

Момчето се уплашило, по като останало само, досетило се за мравките. Нагряло на огъня крилцето и те пристигнали.

— Какво искаш, бате? — попитали.

— Моля ви се — казало момчето — да отделите тази смес на пет купчини, поотделно ечемика, овеса, ръжта, житото и просото. Царят ми е казал, че ако не мога да направя това до утре, ще ми отреже главата.

— Не се бой, бате, ние ей сега ще направим това.

Момчето си легнало да спи, а мравките веднага се натрупали на купа и се разбързали. Слушало се само леко шумолене. Рано-рано свършили и си отишли.

На заранта царят се зачудил много, но решил и с друго да изпита момчето. Завел го в една стая с четиридесет врати. Отворили се вратите и на всяка се показала по една мома. Всичките еднолики и в еднаква премяна.

— Ако познаеш — казал царят, — коя от тези четиридесет моми е дъщеря ми, хвани я за ръката и си я води у дома, ако не — ще ти отрежа главата.

Момчето поискало минута време да си помисли. Позволил му и то влязло в стаята си, нагряло крилцето от пчелите, които на часа пристигнали.

— Какво искаш, бате? — попитали те.

— Бързо да ми кажете коя от тез моми е царската дъщеря, инак загинах: царят ще ми отреже главата.

— Много лесно — отговорили те. — Излез при момите и ги загледай една по една. Която мома има пчела на челото, тя е царската дъщеря.

Момчето излязло, съгледало кацнала пчела на едно моминско чело и тоз час хванало царската дъщеря за ръката.

— Сполучи! — извикал царят и плеснал с ръце.

Дигнала се царска сватба. Три месеца яли, пили и се веселили.