Дъщерята на дърваря

Живели някога старец и старица. Старецът бил дървар. Каквото можел
да събере и отсече, закарвал го на пазара и го продавал. С парите, които
получавали, двамата живеели добре и били щастливи. Само едно нещо
помрачавало дните им — нямали си рожба.
Веднъж когато дърварят отишъл в гората за дърва, дълго се мъчил да
отсече едно старо сухо дърво. Най-после го отсякъл и то с трясък паднало
на земята, а от пъна изскочило едно джудже и проговорило:
— Благодаря ти, че ме освободи, старче. Тук ме затвори преди
деветстотин деветдесет и девет години един дявол и само някой добър
човек можеше да ме освободи от магията. Ти си добър човек — продължило
джуджето, — затова ще ти се отблагодаря и ще ти помогна да осъществиш
най-съкровеното си желание. Вземи тази ябълка, тя е вълшебна. Изяж
едната половина, а другата дай на жена си. Скоро ще ти се роди дъщеря,
която ще бъде красива, умна и добра. Когато плаче, от очите й ще се
сипят бисери, когато се смее, от устата й ще падат рози, а там, където
стъпи, ще остава златна следа.
И като казало това, джуджето изчезнало. Старецът се прибрал у дома
и изпълнил заръката му. След девет месеца, девет дни и девет часа жена
му родила момиченце. То пораснало и станало красива девойка. Всичко,
което предрекло джуджето, се сбъднало. От бисерите и златото, които
продавал баща й, тримата живеели богато, забравили грижи и неволи. След
време много знатни момци започнали да идват и да искат ръката на
девойката. За да не се раздели с дъщеря си, старецът им поставял
неизпълними условия и те един по един се отказвали. А майката и бащата
се подсмивали доволни.
През същите тези години в далечни земи пораснал прекрасен момък —
смел, силен, с хубава руса коса и весели очи. Той чул за красивата
дъщеря на дърваря и тръгнал на път, за да си опита късмета. Дълго яздил
и накрая стигнал до дома му. Ала същия ден при него бил дошъл дяволът,
който искал да му отмъсти, задето освободил джуджето.
— Хей, старче — извикал дяволът, — дай ми дъщеря си за жена, иначе
ще те погубя.
Старецът се разтреперил от страх, сълзи бликнали от очите му. Но
точно в този момент пристигнал момъкът, хванал дявола за опашката,
завъртял го във въздуха и го запокитил далече в небето. Дърварят го
прегърнал, нарекъл го свой син и му обещал дъщеря си за жена. Момъкът се
зарадвал, яхнал коня си и тръгнал да се приготви за сватбата.
Дърварят и жена му обаче били много стари и нямало да издържат
дългия път, пък и нямало кой да придружи дъщеря им. И докато се чудели
какво да правят, пред къщата спряла обкичена с цветя кола с два бели
коня. В нея седели нагиздена жена и девойка.
— Добър ви ден, добри хора — рекли те, — ние идваме за булката.
— А вие кои сте? — попитал старецът.
— Аз съм роднина на младоженеца — казала жената, — а това е моята
дъщеря.
Девойката се сбогувала с родителите си и се качила в колата.
Пътували дълго и един ден храната и водата се свършили. Девойката
помолила жената за залък хляб, но тя й отговорила, че няма. Помолила я
за глътка вода, а тя казала:
— Ако ми дадеш едното си око, ще ти дам вода!
Девойката се изплашила и заплакала. От очите й се посипали бисери.
Злата жена ги събрала, но не й дала вода, докато тя не дала окото си в
замяна. След няколко дни бедната девойка била принудена да даде и
другото си око за малко вода. Точно тогава пристигнали до едно село.
Край селото имало кладенец. Двете жени свалили сляпата девойка от
колата, взели й хубавите дрехи и я бутнали в кладенеца. Тръгнали отново
и скоро стигнали в града, в който живеел хубавият момък. Злата жена
спуснала воал на лицето на дъщеря си и когато момъкът ги посрещнал, нищо
не разбрал. Той помолил бъдещата си жена да отиде до дома му пеша, за да
остави златните си следи на бедните, та и те да бъдат щастливи на
сватбения ден. Тръгнали те, ала скоро момъкът станал за смях на
бедняците, защото нито златни следи имало, нито рози падали от устните
на невестата.
В същото време край кладенеца, в който злата жена бутнала клетата
девойка, минал един сиромах. Той чул плач, надникнал в кладенеца и що да
види — върху купчина бисери седяла сляпа девойка и плачела, а от очите й
продължавали да се сипят бисери. Сиромахът измъкнал девойката от
кладенеца и я повел към дома си. По пътя тя му разказала какво й се
случило. После сиромахът се върнал да вземе бисерите, а девойката му
казала да построи от тях красив дворец. Когато дворецът бил готов, така
сияел в своето великолепие, че нямало човек, който да не се спре да му
се възхити. Сиромахът разказал това на девойката, а тя се усмихнала
доволно и от устните й паднала уханна роза.
— Занеси розата на най-юначния мъж в града — рекла девойката на
сиромаха. — Ако те попита колко струва, кажи му: „Две очи“.
Сиромахът направил така, както му поръчала девойката. Като го
видяла от прозореца с красивата роза, дъщерята на злата жена веднага
поискал да я има. Но щом чула каква е цената й, тя се сетила за очите на
съперницата си, които майка й пазела в едно сандъче. Дала ги на сиромаха
и взела розата. Той ги занесъл на девойката и в този миг през прозореца
влетял бял гълъб, кацнал на земята и на негово място се появило
джуджето. То взело очите, наместило ги под клепачите на девойката. Тя
веднага прогледнала, весело се засмяла и стаята се изпълнила с рози и
ухание.
Вечерта злата жена видяла розата в косите на дъщеря си и разбрала
какво е станало. Разбесняла се, разфучала се и хукнала навън. Отишла при
дявола, който още лекувал раните си от падането, след като момъкът го
метнал в небесата. Злата жена паднала на колене и рекла:
— Ти ме изпрати в къщата на дърваря, аз изпълних каквото ми
поръча, ала сега ме чака сигурна смърт, ако зет ми разбере истината.
Какво да правя?
— Край градските стени тече бистър ручей — казал дяволът. — В него
плува златна рибка. Хвани я, разрежи я и ще намериш златна обица. Сложи
обицата на ухото на дъщеря си и другата девойка веднага ще умре.
Злата жена изпълнила всичко, което й поръчал дяволът. Сложила
обицата на ухото на дъщеря си, без да й казва нищо. В същия миг дъщерята
на дърваря се простряла мъртва на земята.
Вечерта, като си легнала, младоженката свалила обицата и я сложила
под възглавницата. Тозчас девойката в бисерния дворец оживяла. Така
ставало дни и нощи наред.
Един ден момъкът се прибирал от лов и видял на прозореца бял
гълъб. Пуснал стрела, но гълъбът полетял и започнал да кръжи над него.
Момъкът го последвал и скоро стигнал до бисерния дворец. Гълъбът влетял
вътре, кацнал на земята и се превърнал в джудже. То повело момъка към
една стая, където лежала мъртва чудно хубава девойка. Момъкът коленичил
и за първи път в живота си заплакал. Останал така, докато се стъмнило.
Жена му го чакала-чакала и накрая решила да си легне. Махнала обицата и
в този миг девойката в бисерния дворец оживяла. Като видяла момъка до
себе си, започнала да плаче и да се смее. Стаята се изпълнила с бисери и
рози. Момъкът разбрал какво се е случило, яхнал коня си и се прибрал у
дома. Взел обицата изпод възглавницата на жена си и веднага се върнал в
бисерния дворец. На другия ден вдигнали истинска сватба, а злата жена и
дъщеря й прогонили през девет планини в десета.