Да разделиш като господ

Дали е било, дали не е било - живял, казват, в един аул един богаташ. И ето че богаташът се разболял.

Преди смъртта си повикал най-големия си син и казал:

- На помена ми заколете десет овни и месото раздайте на хората, за да не говорят лошо за мен.

Синът на богаташа заклал десет овни и накарал един съсед сиромах да раздаде месото на хората.

- Ама бъди добър да разделиш всичко като господ!

- Ще се старая като аллаха! - успокоил го съседът.

Синът на богаташа си отишъл, а съседът взел брадвата и започнал да сече и дели месото. Една предна половина изпратил на бея. Една задна половина изпратил на моллата.

По едно голямо, тлъсто парче изпратил на аулските богаташи. Помислил, па им изпратил и главите, и краката.

На съседката, една бедна вдовица с пет сирачета, изпратил карантията. На сиромасите - такива, като него, раздал изрезките и остатъците. А на слепия, куц просяк нищичко не дал… Върнал се синът на богаташа при съседа си сиромах и пита:

- Е, как е, като господ ли раздели?

- Като господ - отговорил съседът. - Една предна половина изпратих на бея. Една задна половина изпратих на моллата. По едно голямо, тлъсто парче изпратих във всяка богатска къща. Главите и краката изпратих също там. На съседката - вдовицата с петте сирачета - изпратих карантията. На приятелите си сиромаси изпратих изрезките и остатъците. А на куция, сляп старец нищо не изпратих…

- Ти позориш пред хората паметта на баща ми! - развикал се синът на богаташа. - Трябваше да разделиш като господ!

- А нима аллах дели иначе? - учудил се съседът. - Тогава кажи защо хамбарите на моллата са пълни със зърно, а моята бедна съседка вдовица гладува със сирачетата си? Защо стените и подът в къщата на бея са потънали в килими, а слепият старец спи на голата земя? Не, братко, аз разделих всичко правилно! Ти каза: раздели като господ. Аз разделих, както дели аллах!

И синът на богаташа се съгласил със съседа си.


Лезгинска приказка