Чудо на чудесата

Скри се Гошо зад черната дъска. Обърна си кожухчето. Наложи хартиена шапка. Изписа си с въглен дълги мустаци. Излезе пред учениците и викна високо:

— Елате, момчета! Ще видите чудото на чудесата: как от едно перо стават двадесет!

Разсмяха се момчетата. Струпаха се около Гоша. Всекиму се искаше да види как от едно перо ще станат двадесет!

— Показвай де! Показвай, да видим! — викаха всички.

Гошо сложи на ръка едно перце за писане. Всички впериха очи.

— Дайте друго, момчета! Това не става! — рече Гошо и протегна ръка.

Тоз миг сложиха още едно в ръката му.

— И това не става.

Някой сложи трето, четвърто.

А Гошо все викаше:

— И туй не става. Трябва по-остро!… Още по-остро!… Малко по-остричко!

В туй време момчетата го гледаха в ръцете и чакаха да видят чудото на чудесата!

Малкият Ваню сложи едно дълго перце. Гошо смъкна шапката. Поклони се пред другарите си и викна засмяно:

— Свършено, момчета! Имах само едно перце, а сега в ръката ми са двадесет. Които ми харесват, ще ги взема за награда. А лошите ще ви върна, че да има и друг път какво да слагате, когато гледате ново чудо на чудесата!